Сърцето на Мелъди биеше тежко като баса от колоните. „Кажи нещо!“
Джаксън погледна към пода и стана бавно. Тръгваше си.
— Имам само едно да кажа… — той бръкна в джоба на дънките си.
Гърдите на Мелъди се свиха. Тя отново използва инхалатора, но той не помогна.
— Какво? Хайде, казвай.
Той извади едно мини вентилаторче с батерия и натисна копчето. Белите перки се завъртяха около синята точка в центъра. Звучеше като жуженето на пчела.
— Това нещо е невероятно!
— Какво? — Мелъди се засмя леко. — Ти чу ли ме какво ти казах?
С едно кимване той се отпусна назад и затвори очи, наслаждавайки се на лекия бриз.
— Джаксън, знам тайната ти — повтори тя. — Подслушах теб и майка ти.
— И аз какво да направя сега? — той се наведе напред. — Да те пратя в стаята ти за наказание?
— Не, но…
— Няма нищо — той се ухили. — Знам всичко.
— Знаеш всичко?
— Неслучайно оставих вратата отворена — рече той хладно. — И те видях да тичаш обратно към вашата къща.
— Видял си ме да тичам? Защо не ми каза?
— Исках да се уверя, че си го приела. Не исках да те карам да се чувстваш, сякаш ми дължиш нещо. Не е лесно да пазиш такава тежка тайна.
— Сега разбирам откъде е гърбицата ти.
Той се засмя.
Тя се засмя.
После изчакаха да пуснат някоя бавна песен и отидоха да танцуват. Опрели лицата си едно в друго, те се поклащаха на Тейлър Суифт, истински миш-маш от чудовище и човек в цял салон от самозванци. Невидимата сила, която ги отблъскваше, бе изчезнала. Единственото нещо между тях сега бе нежният бриз от минивентилатора на Джаксън.
Двадесет и първа глава
Нагоре с краката
Изправени пред вратите на салона, Франки, Лала, Блу, Клаудин и Клео стискаха ръцете си като Pussycat Dolls, които се канят да се поклонят пред публиката. По пътя дотук си бяха вдъхвали кураж една на друга. На паркинга за последно оправиха тоалетите си и обявиха тази разходка за една малка стъпка за чудовищечеството. Единственото, което оставаше сега, бе да съберат кураж и да влязат, преди танците да бяха свършили.
— Добре, броя до три — Франки дръпна назад раменете си, които стояха полуоткрити под фината дантела на булчинската рокля на баба й. — Едно… две…
Изведнъж вратата се отвори рязко и като зъл враг някой се вклини сред ръцете на момичетата и разкъса веригата им.
— Дюс? — ахна Клео, а висящите й златни обеци се поклащаха под правата черна коса. Цялото й тяло, от главата до петите, бе опасано в бял лен и украсено богато с тюркоаз и злато. Короната й от масивно злато във формата на змия с червени рубинени очи можеше да послужи още за оръжие и тя не би се посвенила да го използва срещу някой изневерник. Или поне така бе казала в колата:
— Здравейте — заекна Дюс, намествайки кадифената си шапка. — Тъкмо излизах, за да ти се обадя. Мислех, че си вкъщи… в бойкот?
— По-скоро съм на път да те направя на компот!
— Много добре! — облечена в къса пола, която съвсем не скриваше козината й, Клаудин я чукна по ръката с рунтава лапа.
— Чакайте — Дюс отстъпи крачка назад. — Какво сте облекли?
Той огледа всяко от момичета поред — белите кичури на Франки и зелената й кожа, вампирските зъби на Лала, перките на Блу, кожуха на Клаудин и мумифицираното тяло на Клео.
— Вие да не сте откачили? — изсъска той и ги забута обратно към вонящата машина за мъгла.
От салона се чу Бионсе и песента й Single ladies (Put a Ring on It).
— Това е моята песен! — извика Клео, подаде ръце и момичетата се хванаха.
— Клео! Ти не си сингъл! — Дюс се изпречи на пътя й. — Цялата тази работа с Мелъди е едно недоразумение. Кълна се, твой съм. Тъкмо бях тръгнал да ти се обадя.
— Като не съм сингъл, да ти видя халката? — заядливо рече Клео.
Дюс вдигна ръката си, цялата в пръстени:
— Къде да я сложа? Тук няма място.
— Като няма, направи ми малко място, че влизам — с едно махване на ръката тя го отстрани от пътя си, ритна вратата на салона и повлече момичетата навътре.
— Недей! — извика той след нея.
Но вече бе късно. Песента на Бионсе притегляше момичетата право към дансинга с хипнотичната сила на песента на сирените. Защитена от приятелството и движена от решимостта си да промени статуквото, Франки вървеше през тълпата с увереността на суперзвезда. Всички се извръщаха след тях, а ласкавите думи се сипеха в краката им като рози. Глитератите щяха да се гордеят с нея. А също и Вив и Вик.