Щом приближиха дансинга, пред тях изникнаха Бека и боязливото й асистентче. И то без Брет! Това бе добър знак. Тя пристъпи към Франки и я принуди да пусне ледената ръка на Лала.
— Какво ти се е случило? — Бека посочи босите крака на Франки. — Не ти останаха пари за обувки след пазара в магазин „За един долар“, а?
— Всъщност знаеш ли, че истинската годеница на Франкенщайн е била боса на сватбата си?
— А ти знаеш ли, че истинската годеница всъщност си е имала и младоженец?
— Да, знам — отвърна Франки самодоволно, — нали това е бил… — тя млъкна. Едно бе да си играе с огъня, друго да влезе в него. — Знаеш ли, че зеленото ти стои добре — рече тя искрено.
— А на теб не — сряза я Бека. — Което е странно, защото точно зеленото е твоят цвят — приятелката й стоеше до нея и записваше.
— Как така, не разбирам — отвърна Франки с досада.
Секретарката вдигна очи от екрана:
— Зеленото е цветът на завистта.
— А ти явно завиждаш и на мен, и на Брет — Бека сложи ръце на кръста си и бързо обходи салона с поглед.
— И защо да завиждам на Брет? — попита Франки секретарката.
— Аз не съм Брет — отвърна момичето.
Франки се засмя и им помаха. Беше твърде „наамперена“, за да вземе това навътре особено когато идваше от подражателка с клюмнала коса като на Мардж Симпсън и толкова лошо сложени кичури.
— Това беше много смешно — прошепна момчешки глас в ухото й.
Франки се извърна. Една черна роза се рееше пред лицето й.
— Заповядай — розата се приближи. — Откраднах я от една зла фея. За теб е.
— Били? — закиска се Франки.
— Да, аз съм — отвърна невидимото момче. — Това, което правиш, е наистина смело.
Той пъхна розата зад ухото й:
— Не се тревожи — махнах бодлите.
— Благодаря — Франки докосна внимателно розата така, както той я бе докоснал с нея.
— Ауууууууууууу! — нададе вой Клаудин от центъра на дансинга.
— Ауууууууууууу! — изреваха всички в отговор.
Франки се провря през потната навалица от тела, нетърпелива да се присъедини към приятелите си. Докато вървеше, отвсякъде се подаваха ръце, които я докосваха.
— Супер!
— Този зелен грим е направо като истински!
— Костюмът ти е убиец!
— Това на врата пиърсинг ли е?
— И аз искам такъв.
— И аз.
— Шевовете й са по-яки от тези на бейзболната ми топка.
Франки трепереше от вълнение, но никак не бе изненадана от положителните реакции, защото знаеше, че това ще се случи. Никога не се бе съмнявала. Въпросът бе да докаже, че това е така. И доказателството бе там: приятелите й, облечени като себе си, танцуваха с нормита. Франки погледна телефона, за да отбележи този исторически момент. Часът бе 8.13.
— Йееее! — извика Франки и се присъедини към останалите.
— Франкиии! — извикаха те в отговор.
— Това е жестоко, човече! — Блу изсипа цяла бутилка вода на главата си, а кожата й заблещука на светлината.
— Ууууууу! — викаха нормитата, смятайки, че това бе просто безразсъдство.
Козината на Клаудин започна да се къдри от влагата; Клео танцуваше с едно норми, което беше сложило на главата си короната й; а Лала не спираше да се усмихва.
— Виж! — тя посочи челото си. — Потя се!
— Не ти е студено? — Франки сияеше.
— Не ми е студено — Лала запрати кашмиреното си наметало сред тълпата.
Общата им еуфория обзе Франки, както нищо досега.
— Ей, красива невесто — прошепна глас в ухото й.
— Били?
Той я завъртя с лице към себе си:
— Всъщност, Брет. Но предпочитам татко Франкен.
НАЕЛЕКТРИЗИРАЩО!
Застанал пред нея в черен костюм, той стисна раменете й, покрити с дантела, и я погали. Със зелената си кожа, болтовете, шевовете и сресания напред бретон, Брет имаше всичко, което трябваше да има. И бе дошъл за нея.
В мечтите й те бяха скрити в подножието на стълбището, но ето, че сега стояха тук, в центъра на партито, обкръжени от РАД-ове и нормита. Докосваха се открито, гледаха се в очите, без страх.
Той прокара ръка по черната й коса, която потрепна от електричеството.