— Дано да е това — Джаксън загриза ноктите си.
— Страх ли те е? — пошегува се Мелъди.
— Малко — призна той и хвърли поглед през рамо. — Но не от момичето.
Повечето ученици и учители се бяха възкачили по масите и размахваха столове във въздуха, грухтейки. Имаше и такива смелчаги, които не се страхуваха да се бият на пода, и разкъсваха един другиму костюмите си с надеждата да открият някой все още неоткрит виновник.
— ЧУДОВИЩЕ! — крещеше Бека. — ЧУДОВИЩЕ! ЧУДОВИЩЕ! ЧУДОВИЩЕ!
Колкото повече приближаваха виковете, толкова повече подробности научаваше Мелъди. Оказа се, че момчето в трагедията бе не друг, а Брет, но момичето без глава не беше Бека. Докато проследяваха хаоса наоколо, святкащите лешникови очи на Джаксън се овлажниха от паника.
— Мелъди, наистина трябва да се измъкна оттук — рече той настойчиво, държейки мини вентилатора пред лицето си. Един ученик, който тичаше към вратата, бутна вентилатора на земята и той се пързулна към другия край на салона. Джаксън задърпа Мелъди по-силно.
— Не мога да оставя Бека така — изрече тя, докато го водеше през навалицата към ужасената Бека.
— Защо? Тя не е в опасност — тросна се той.
— Брет й е изневерил!
— Чудовище! — един непохватен призрак се блъсна силно в Джаксън, после изчезна.
Четирима въоръжени мъже влетяха в салона, следвани от екипа за оказване на първа помощ с носилка.
— Заключете момчетата си! Те се промъкват сред нас. Опитват се да се размножават с нашия вид! — крещеше Бека, клекнала до тялото на Брет. Отскубна един черен конец от пръста му и подробно го огледа.
— Хайде, идвай! — Мелъди дръпна Джаксън още веднъж към дансинга.
Бека се изправи, страните й, целите, бяха в петна от сълзите, а конусът на прическата й се бе посмъкнал.
— А! Ето те и теб! Видя ли какво стана? Беше ужасно — рече тя, ридаейки.
Мелъди не бе съвсем сигурна кое точно имаше предвид — обезглавяването или изневярата, — но се съгласи, че и двете бяха ужасни.
Хейли и Хит даваха показанията си пред един от полицаите, докато един парамедик размахваше под носа на Брет амонячна сол.
Той изведнъж се съвзе.
— ААААААААА! — закрещя Брет.
— Боли го! — извика Бека. — Помогнете му!
Веднага му биха една инжекция, която го успокои и го превърна в хленчещо дете.
— Добре ли си? — Бека клекна до него. — Помисли, че онова момиче съм аз, нали?
Брет завъртя отпуснатата си китка и се захили.
— Брет! Мислеше, че това съм аз, нали?
Той я погледна и избухна в смях.
— Какво е станало с косата ти?
Бека не обърна внимание на въпроса му, а зададе своя:
— С гланц за устни с вкус на манго ли беше тя? Това не ти ли подсказа, че не съм аз?
— Ей, Бека слагагланцсвкуснаманго — рече той нечленоразделно. — Познаваш ли я? Бека е мойто момиче.
— Знаех си, господин полицай — Бека плачеше.
— По-точно, сержант Гарет.
— Тя не го е целунала, сержант Гарет. Тя му е изсмукала мозъка. Точно това правят те! Примамват момчетата и им изцеждат мозъка. Трябва да я откриете. Трябва да я спрете! — тя му подаде кончето. — Изпратете това за съдебна експертиза. Това ни е единствената нишка.
— Най-добрите ми полицаи обикалят в момента от врата на врата — увери я той и пъхна кончето в найлоново пликче. — Ако има други не-хора в града, аз ще ги издиря. Точно както е направил дядо ми някога.
Джаксън дръпна Мелъди за ръкава:
— Наистина трябва да тръгвам.
Парамедиците вдигнаха Брет на носилката.
— Къде го водите? — попита Бека.
— В болница „Салем“.
— Идвам с вас — заяви тя.
— Вие негова близка ли сте? — попита един от мъжете.
— Аз съм неговата годеница.
Джаксън свали пуловера си. Възглавницата падна на пода.
— Става все по-горещо тук! Може би е време да тръгваме.
— Мели — извика Бека, подтичвайки, да не изостава от носилката. — Хейли ще остане тук, за да разпита свидетелите. Ти тръгвай, за да опиташ да намериш онова… нещо. Аз ще следя от болницата как вървят нещата.
— Искаш от мен да го намеря? — Мелъди не вярваше на ушите си. — Не вярваш, че навън има нещо такова наистина, нали? Това си беше чист номер.