— Това не беше номер — предупреди Бека. — След като намериш чудовището, ми дай информацията, аз ще се погрижа за всичко — тя помаха. — И внимавай, пази се!
— Но как бих могла да намеря въображаемо чудовище? — обърна се Мелъди към Джаксън.
— Не знам, но трябва да изляза навън — той дръпна ръката й.
— Мелъди, къде отиваш? — Хейли се приближи с бързи стъпки и остави кошницата с буболечките на земята.
Джаксън дръпна Мелъди за ръката.
— Излизам да подишам малко въздух — отвърна тя.
— Нямаме време! — троснато изрече Хейли. — Трябва да хванем звяра! — Тя се плесна по челото. — Дявол го взел! Точно сега ли намерих да си оставя фотоапарата в колата на господин Мадън? Можеше да я снимам и да направим плакати — тя се извърна и подкани неколцината ученици, които все още се въртяха наоколо, да й дадат фотоапаратите си — така поне щеше да може да документира сцената на престъплението.
За такова дребничко момиче, Хейли бе доста властна.
— Хайде, Мелъди! — Джаксън отново я дръпна. — Ако разберат какъв съм, веднага ще ме погнат.
— Че защо да те погват? Ти не си… — тя млъкна, осъзнавайки, че не знае какъв е. Дали това, че бе наследник на Доктор Джекил и Мистър Хайд, го превръщаше в чудовище?
Хейли се върна при тях с тежки стъпки.
— Хайде, размърдайте се! Мелъди, трябва да помогнеш на Бека. Тя би направила същото за теб. Приятелите са на първо място, нали?
Тогава Мелъди се почувства като пинг-понг, който едната страна запращаше към другата с безпощадност, а тя самата нямаше право на глас. Искаше да помогне и на Джаксън, и на Бека. Ако предпочете единия, щеше да разочарова другия.
— Знам, но…
— Мелъди, да вървим! — Джаксън я теглеше, челото му цялото бе обляно в пот.
— Секунда само!
— Направи каквото трябва — посъветва я Хейли, преди да се впусне в разследването.
— Хайде! — рече Джаксън със стиснати зъби.
Мелъди въздъхна. Царящото наоколо объркване се бе пренесло вътре в нея. Съжаление завладя сърцето й. Защо бе напуснала Бевърли Хилс? Защо бе изправила висящия си нос с камилска гърбица? Ако сега все още беше Камилъди, никой нямаше да се бори за нея, а тя нямаше да се намира в тази задънена улица.
Изправена насред почти опразнения салон, оградена от разкъсани костюми, раздробена храна, разпръснати столове и маси със следи от стъпки по тях, Мелъди замръзна като претоварен хард диск.
Джаксън пусна ръката й.
Тя се извърна към него, но не можа да каже и дума.
Очилата му ги нямаше, а в очите му се четеше разочарование.
— Пак ли ти? — той извади бялата риза от дънките си. — Защо все изскачаш отнякъде? Не че искам да те обидя, но си тоооолкова сериозна.
Ди Джей се бе завърнал.
— Къде е мойта Бомбичка? — извика той. — Бомбичкаааа, къде сииии?
Той вдигна длан да чукне Мелъди по ръката.
— Не си се обидила, нали? Просто няма музика тука, а пък аз искам нещо… по-живичко.
— Разбирам — Мелъди чукна дланта му, а после му помаха. Вместо да се втурне след него в опит да го предпази или да се увери, че ще се прибере у тях без инциденти, тя стоеше и гледаше след него. Остави го да си отиде.
Мелъди пое дъх от инхалатора и се спусна през мъглата. Нямаше понятие как ще се прибира вкъщи. Нито пък кого да спасява първо. Най-добрата си приятелка или приятеля си? Това беше вечната дилема.
Пред училището светлините на полицейските коли примигваха, докато полицаите подканяха децата по-бързо да се прибират на сигурно по домовете си. Вятърът повяваше на силни кратки пориви, сякаш настойчиво приканваше към същото. Червените чаши, разхвърляни по опразващия се паркинг, потракваха, носени от вятъра, и създаваха идеалната музика за ексцентричен лов на чудовища — нещо, което Мелъди щеше да оцени, ако не се чувстваше като най-голямото чудовище в Салем.
— Да те закарам ли?
Мелъди се обърна и видя Кандис да излиза из мъглата на входната врата. Издокарана в къса рокличка от черна дантела, черни блещукащи крилца и с глава, пълна с черни рози, тя слезе по стълбите с грациозността на танцьорка.
След като адреналинът й се върна там, откъдето бе дошъл, усещане на отпадналост обгърна тялото на Мелъди; крайниците й се отпуснаха, пулсът й се успокои, а дишането й се нормализира. Нейната кръстница, вълшебната зла фея, бе дошла.
— Ти какво правиш още тук?