— Не можех да си тръгна, без да се уверя, че си добре — рече Кандис, сякаш бе очевидно. — Пък и откакто се преместихме, за пръв път се забавлявам така. Беше много по-щуро, от който и да е бал в „Бевърли Хилс Хай“, това е сигурно.
Мелъди опита да се засмее:
— Хайде да тръгваме.
— Виж! — Кандис посочи към бялото табло пред училището. Някой бе разбъркал буквите така, че вместо „Мърстон Хай“, сега там пишеше „Монстър Хай“38.
— Хм! — рече Мелъди, без да се засмее.
За краткото пътуване до Радклиф Уей Мелъди преброи седем полицейски коли, които профучаха край тях. Тишината от безмълвното радио в колата сякаш виеше по-силно от всяка сирена. Кандис надуваше музиката дори тогава, когато баща и я помолеше да изкара колата от алеята пред къщата на пътя. Постъпваше точно като Глори: давеше Мелъди с тишина, докато излезе от бърлогата си, разчитайки на това шумът в ума й да стане така оглушителен, че тя сама да излее част от него навън. А имаше ли по-подходящо място от спокойствието наоколо им, празно като съд, който чака да бъде напълнен?
Още преди да стигнат до тяхната улица, Мелъди започна да поддава.
— Въпрос.
— Да — Кандис чакаше с очи, заковани върху пътя пред тях.
— Налагало ли ти се е някога да избираш между приятел и гадже?
Кандис кимна.
— И коя страна трябва да избере човек?
— Правилната.
— Ами ако и двете са правилни?
— Не са.
— Но са — настоя Мелъди. — Там е проблемът.
— Не, не са — Кандис мина бавно покрай една патрулка. — И двамата мислят, че са прави. Но ти кой мислиш, че е прав? Коя от двете страни въплъщава онова, за което ти смяташ, че си струва да се бориш?
Мелъди погледна през прозореца, сякаш се надяваше отговорът да й се разкрие на някоя от поляните на съседите. Но навсякъде светлините бяха угасени, единствено в нейната къща лампите светеха.
— Не знам.
— Напротив, знаеш — отвърна Кандис. — Просто не ти стига кураж да си честна пред себе си, защото тогава ще се наложи да направиш нещо, което не искаш да направиш, а ти мразиш трудните неща. Точно затова се отказа да пееш, затова нищо не правиш и затова винаги си била…
— Добре, добре! Може ли да се върнем обратно на онази част, в която говореше като Опра?
— Аз само питам, Мели, какво би направила, ако не те беше страх? Това е отговорът, който търсиш. Това е страната, която трябва да вземеш — тя отби към кръглата алея и паркира. — Ако не направиш избора си, лъжеш и себе си, и тези около теб — отвори вратата и грабна чантата си. — Опра изчезва!
Вратата се тръшна след нея.
Мелъди се облегна назад, наслаждавайки се на малкото топлина в колата, преди да е изстинала съвсем. Опита се да види и двете страни, но не от позицията на Джаксън или Бека, а от своята. Верността срещу приемането. С всеки отлитащ миг, колата изстиваше все повече.
Докато стигна до окончателното си решение, Мелъди бе премръзнала.
Двадесет и трета глава
Страх
Миришеше на смърт, след която бяха останали единствено студени, стерилни инструменти, ярки лампи, химически разтвори, стъкло, метал, гумени хирургически ръкавици. И още нещо, което Франки не можеше съвсем да определи… Опита да отвори очи, но клепачите й сякаш бяха от олово, крайниците й — оковани във вериги, гласът й — заглушен. Хората казват, че кучетата надушвали страха. Сигурно това беше тогава — надушваше страх.
Чуваше се в гласовете наоколо; изливаше се от тях като вода от гъба, която стискаш с ръка.
— Навън има лов на вещици.
— Две ченгета тършуваха из таванската стая вкъщи през последния час.
— Животът ни е съсипан.
— Не разбирам как може да не сте забелязали, че дъщеря ви се е измъкнала от къщата?
— На това ли му казвате добро възпитание?
— На това аз му казвам опасност за обществото, особено за нашето общество.
— Ами нормито? Ако момчето не се оправи, това ще влезе в новините.
— Ако вече не е влязло.
— Уверявам ви — обади се Вивека, хълцайки, — че сме смазани от случилото се и имаме какво да губим като всеки от вас. С Виктор ще направим всичко по силите си това да не се случва никога вече.
— Да не се случва никога вече? Ние имаме по-спешни проблеми. Как да се справим с онова, което се случва сега? Ако това продължава, моята Лала ще трябва да си махне кучешките зъби. Кучешките зъби!
38
„Монстър“ е анаграма на „Мърстон“. Разместването на буквите дава друг смисъл на името на училището — на английски monster означава чудовище. — Б.ред.