Выбрать главу

— Клаудин и братята й ще трябва да отидат на лазерно епилиране. Гордостта им ще бъде смазана. А и зимата наближава… ще умрат от студ!

— Вие поне знаете къде са децата ви. Джаксън още не се е прибрал. Всеки път, щом чуя полицейска сирена, коремът ми се свива. Ами ако започнат да арестуват подозрителни лица? Ами ако… — госпожа Джей избухна в ридания.

— Чуйте ме, всички — гласът на Виктор бе нисък и уморен. — Макар да поемаме пълната отговорност за тазвечерния инцидент, не забравяйте, че от всички нашето положение е най-опасно. — Той подсмръкна и издуха носа си. — Те търсят нашата дъщеря. Нашата дъщеря. И вярно, че е направила нещо непоправимо, но само нея преследват. Моето момиченце. Не вашите!

— Засега не.

— Те издирват зелено момиче без глава от карнавал с костюми — отвърна Виктор. — Можем да кажем, че е било шега.

— Никаква шега не е.

— С Вивека ще направим всичко необходимо да поправим стореното. Първото нещо ще е да отпишем Франки от „Мърстон Хай“. Ще я обучаваме вкъщи и ще й забраним да напуска дома ни.

— Мисля, че всички трябва да напуснете Салем.

— Да.

— Съгласен.

— Да напуснем Салем? — изгърмя гласът на Виктор. — Мислех, че това е общност! Как смеете да ни обръщате гръб след всичко, което сме…

— Мисля, че стана късно — намеси се Вивека. — Защо не се съберем отново утре сутринта?

— Но…

— Лека нощ — каза Вивека.

Компютърът изпя една последна нота и се изключи.

— Не мога да повярвам, че всичко това се случва! — ридаеше Вивека. — Не можем да се местим. Ами кариерите ни? Субсидиите за твоите изследвания? Домът ни? Къде ще отидем?

Виктор въздъхна:

— Нямам никаква идея. — Той залепи и последната марля към шевовете на Франки и намали лампата. — Добрата новина е, че вече няма от какво да се боим.

— Защо?

— Най-ужасяващите ни кошмари се превърнаха в реалност.

След тях вратата на стаята на Франки се затвори с щракване.

Останала сама и в пълно съзнание, тя ту потъваше в съня, ту се будеше. Но независимо дали бе будна, или спеше, не можеше да избяга от съкрушителното чувство на вина. Бе съсипала живота на толкова много хора. В сънищата вината й взимаше всякакви форми — причиняваше гибелни лавини, направляваше потъващи кораби, плашеше сираците, даваше на приятелите си вода, която се превръщаше в кръв, буташе родителите си от скали и целуваше Брет със смъртоносни устни-бръснач.

От всеки кошмар Франки се изскубваше внезапно, потънала в сълзи. Но спокойната тишина на стаята й не й носеше покой, защото тук всичко бе истинско. А вината бе твърде тежка, за да я понесе. Всеки път, щом отвореше очи, бързо ги затваряше и си пожелаваше да се събужда за последно.

Двадесет и четвърта глава

Бека се завръща

Пръстът на Мелъди застина пред звънеца на вратата. Натиснеше ли го, нямаше просто да събуди къщата. Щеше да направи повече от това — щеше да направи избор.

Натисна копчето и отстъпи назад. Сърцето й заби по-бързо. Не се страхуваше от вратата, която щеше да се отвори пред нея. Боеше се от онази, която се затваряше.

— Кой е?

— Мелъди Карвър. Аз съм приятелка на…

— Влез — наметнала плюшен халат, госпожа Джей стискаше в ръцете си кърпичка. Надникна през рамото на Мелъди, а после бързо залости вратата с верига. Бе вързала косата си на тлъста конска опашка, а по бузите й имаше размазан грим като мастилените петна на Роршах39. Без безкомпромисните очила на Уди Алън тя изглеждаше като съвсем обикновена майка, разтревожена за сина си.

Мелъди надникна в полумрака на къщата. Тежестта на тъмните мрачни мебели сякаш бе по-смазваща, отколкото й се бе сторило първия път. Като че ли тъгата беше пропита във всяка тяхна частица.

— Джаксън вкъщи ли си е?

Тя вдигна кърпичката към устните си и поклати глава:

— Надявах се ти да знаеш къде е. Трябваше вече да се е прибрал. А сега с всичко това, което… Просто съм разтревожена, това е. Нещата са сложни за обяснение.

— Знам — рече съчувствено Мелъди.

Госпожа Джей се усмихна признателно.

— Не — Мелъди докосна мекия плюшен ръкав. — Искам да кажа, че знам за Джаксън.

вернуться

39

Метод за психологическо оценяване, носещ името на своя създател швейцарския психолог Херман Роршах, с който възприятията на субекта за мастилените петна се анализира. — Б.пр.