Франки се огледа къде да седне. Но бързо се отказа, щом Мелъди започна разказа си.
И докато изгряващото слънце отброяваше минутите, нормито разказа, че е влюбена в Джаксън Джекил, за проблемите му с високите температури, майка му, която беше учителката по биология госпожа Джей, умопобъркания му прадядо и как потенето плюс умопобъркания му прадядо даваше Ди Джей Хайд. После продължи да разказва за Бека, ревността, Брет, целувката, инцидента с главата, клипа на Джаксън, изнудването, необходимостта да предаде Франки, четирийсет и осемчасовия срок, който вече беше по-скоро четирийсет и шестчасов, и че самата тя не знаеше как да постъпи.
— Чакай да уточним нещо — Ди Джей целият засия, преди Франки да може да отговори. — Значи излизам и с двете ви?
Мелъди въздъхна:
— Технически погледнато.
— Супер! — той се плесна по ръката сам, за да се поздрави.
Франки докосна задния джоб на дънките му. Чу се пращене и пукване, а после имаше и искра.
— Ох! — извика той и се хвана за дупето.
— Шшшшт — Франки запуши устата му.
— Заболя ме! — изломоти той през ръката й.
— Това беше целта — Франки отстъпи. — Ако не си слушал, това не са добри новини. Нито една дори!
— Добре — той се отдалечи, като помахваше с ръка пред задния джоб.
— Значи ще ме предадеш на Бека? — гласът на Франки потрепери.
— Ами — Мелъди въздъхна, — така смятах да постъпя първоначално, но… — тя пак въздъхна, — сега не знам какво да правя. Не искам да те нараня.
— И защо не? — Франки сведе очи. Една сълза капна върху халата и потече по черната коприна. — Всички само това правят.
Мелъди помисли малко.
— Мисля, че знам как се чувстваш.
— Чакай… — Франки вдигна очи. — Ти да не си РАД?
— Какво е това?
— Това е друг начин да кажеш „чудовище“, но не така обиден — поясни Франки. — Означава Регистриран алдехиден дегенерат.
— Ами, бях, но може би вече не съм — Мелъди се усмихна, сякаш казваше „сбогом“ на стар спомен. По някаква причина посочи носа си. — Но понякога ми се иска да не бях се променяла.
— Защо? — попита Франки, неспособна да си представи защо някой би искал да мине през всичко онова, през което тя минаваше сега.
— Защото когато изглеждаш различно и хората те харесват, знаеш, че харесват теб. А не защото виждат в теб физическа заплаха, която може и да отмъкне гаджето им.
— Какво? — Франки обърса сълзите с ръкава на робата.
— Казвам, че съм на твоя страна — Мелъди се усмихна тревожно, но усмивката й бе красива. — Не искам да се поддавам на заплахи. Искам да се боря. Искам хората да спрат да се плашат толкова от различията помежду си. Така че хора като Джаксън и теб…
— И мен — обади се Ди Джей.
— И Ди Джей да могат да живеят нормално.
— И какво трябва да направим? — Франки посегна към шевовете, но попадна на марлите.
— Първо трябва да измъкнем видеото от ръцете на Бека — каза Мелъди.
— Как? Аз не мога да излизам от стаята си в следващите… — произнасяйки гласно това, то сякаш стана истина.
— И аз не знам — призна Мелъди. — Но знам, че трябва да работим заедно, не можем да се оставим да ни хванат и имаме два дни да свършим всичко.
— О, наелектризиращо! — Франки въздъхна без надежда.
Мелъди подаде дясната си ръка на Франки.
— Участваш ли?
— Участвам — Франки стисна ръката й.
— Няма да е лесно — призна Мелъди.
— Напротив — намеси се Ди Джей и извади нежно от клетката двама от глитератите. Във всяка от двете си ръце държеше по един плъх; целуна ги последователно. — Трудната част ще бъде да се реши чий ще бъда, когато всичко това свърши.
Франки пусна искри, но този път Мелъди не отдръпна ръката си. Франки също не я отдръпна. И двете продължиха да стискат ръце, заздравявайки верността си в битката за толерантност и приемане на различията…
… и обявявайки война в битката за любовта си.
Благодарности
Специални благодарности на Бари Уалдо, Синди Ледерман и на редактора ми Ерин Щайн (няма нищо общо с Франки) за доверието, което ми гласува. Бяхте страхотни! Никога нямаше да успея да напиша „Монстър Хай“ без помощта на Кевин Харисън, Люк и Джес, Алекс Конър, Логан Клер, Джим Кик, Хали Джонс, Джоси Ороско, Шейла Готлиб, диетичната кола и дъвките от JJ Delivery.