— Дръпни се! — изпъшка плувнал в пот носач, докато се опитваше да прокара мекичкото канапе през тясната врата.
— Извинете — Мелъди се изсмя притеснено и се отдръпна встрани.
Вдясно от нея, по цялата дължина на къщата, се простираше спалнята, в която огромното легло на Бо и Глори вече бе заело мястото си, а голямата баня бе по средата на основен ремонт. Цветна стъклена врата водеше към басейна, обграден от дървена стена, висока над два метра. Басейнът несъмнено се бе оказал решаващ за Бо при сключването на сделката, тъй като всяка сутрин той плуваше, за да изгори калориите, които вечерното плуване не бе успяло.
В една от двете стаи на горния етаж Кандис крачеше напред-назад и бръщолевеше нещо по телефона.
Срещу стаята на родителите й беше уютната кухня с трапезария. Скъпите електрически уреди на семейство Карвър, модерната стъклена маса и осемте черни стола се открояваха ярко с футуристичния си стил на фона на недодялания дървен интериор. Но Мелъди знаеше, че това щеше да бъде поправено, щом веднъж майка й и баща й откриеха най-близкия мебелен магазин.
— Помощ! — извика Кандис отгоре.
— Какво има? — викна в отговор Мелъди и надникна в хола, който беше няколко стъпала по-ниско, а от прозореца му се откриваше гледка към дърветата в долината зад къщата.
— Умирам!
— Сериозно? — Мелъди затича нагоре по дървеното стълбище в средата на къщата. Харесваше й да усеща неравностите под черните си кецове Converse. Всяко стъпало имаше своя индивидуалност. Това не беше празник на симетрията, единството и съвършенството на Бевърли Хилс. Беше тъкмо обратното. Всяко дърво в къщата имаше свой облик, свои черти. Всяко беше неповторимо. Всички бяха несъвършени. И все пак всяко едно прилягаше точно на другото и заедно изграждаха цялото. Може би това беше типично за региона. Може би салемчаните (салемзиите? Салеменците?) славеха неповторимото във всеки облик, индивидуалните черти. И ако това беше така, то значи и учениците в „Мърстон Хай“ също щяха да ценят различното. Тази мисъл я изпълни със силна надежда и тя се затича нагоре, като взимаше по две стъпала наведнъж.
Като се качи, Мелъди разкопча черното си яке и го преметна на парапета. Под мишниците й сивата тениска бе мокра, а по челото й бяха избили ситни капчици пот.
— Умирам. Много е фуего9 тук — Кандис изникна от стаята вляво само по черен сутиен и дънки. — Тук ли е адски горещо, или аз не мога да понеса промяната? Коко и Клои започнаха да се спаружват.
— Канди, облечи това — Мелъди хвърли към нея якето си.
— Защо? — попита тя, докато небрежно изучаваше пъпа си. — Прозорците ни са с тъмни стъкла. Няма кой да ме види.
— Ами носачите? — отвърна рязко Мелъди.
Кандис мигновено притисна якето към гърдите си и надникна над парапета.
— Това място е малко особено, какво ще кажеш? — а червенината заля цялото й лице чак до морскосините й очи, придавайки им пъстроцветно сияние.
— Цялата къща е особена — прошепна Мелъди. — Ще кажа, че ми харесва.
— Харесва ти, защото ти си особена — Кандис захвърли якето през парапета и бавно влезе в онова, което несъмнено беше по-голямата стая. Зад нея русата й коса наперено се разлюля, сякаш помахваше за довиждане.
— Някой да си е изгубил горнището? — провикна се един от носачите отдолу, преметнал якето през рамото си като яка от черна лисица.
— Ъъ, да, извинете. Можете да го оставите на стълбите — и Мелъди забърза към свободната стая, за да не би случайно момчето да си помисли, че го харесва.
Тя огледа тясната стаичка: дървени стени, нисък таван с дълбоки ивици, подобни на следи от нокти, малък тъмен прозорец, който гледаше към каменната ограда на съседите. От вътрешността на гардероба се носеше мирис на кедрово дърво. В стаята сигурно беше близо петстотин градуса. Някой агент по недвижимите имоти, стига да не се страхуваше да излъже, би я нарекъл „уютна“.
— Бива си го килерчето ти — пошегува се Кандис от вратата, все още само по сутиен.
— Бива си я шегичката ти — парира Мелъди. — И пак предпочитам да остана тук.
— Добре — Кандис завъртя очи. — Но не мога да не те подразня поне малко. Ела да видиш будоара ми.
Мелъди последва сестра си покрай тясната баня в просторната и светла стая, която имаше ниша в стената за бюро, три широки гардероба и голям прозорец с тъмно стъкло, който гледаше към Радклиф Уей. Можеха и двете да спят там и пак щеше да остане място за егото на Кандис.