В първия миг Арчибалд останал безмълвен. Не толкова, защото устата му още била натъпкана с аншоа върху препечени филийки, колкото поради факта, че бил сразен, бил пометен от вълната на чувства, каквито не бил изпитвал от деня, в който Орелия Камърлей се обрекла да бъде негова цял живот.
— Хич не мислете за това — проговорил той най-сетне. — Няма нужда. Поради непредвидени обстоятелства представлението се отлага. Така че сега право у дома, душко, и започнете да се мажете с мехлеми. А аз ще ви изпратя чека още с първата поща.
— Ей, тук, значи, най ме боли.
— Убеден съм — посъчувствал й Арчибалд. — Е, хайде, довиждане, и Господ здраве да ви дава. Ще следя бъдещата ви кариера с огромен интерес.
И се върнал на масата, без изобщо да докосва пода с крака. Орелия била озадачена и изгаряла от любопитство.
— Познаваш ли я?
— О, да — старата ми бавачка.
— Какво искаше?
— Просто дошла да ми честити рождения ден.
— Че ти днес нямаш рожден ден!
— Да, ама нали ги знаеш тези стари бавачки. А сега я ми кажи, съкровище ненагледно, по повод нашата женитба — моята концепция е да хванем двама епископи и да свършим работата както трябва. Не един — нали разбираш, — а двама. Защото, като си имаш резервен, нищо непредвидено не може да ти се натресе. А то днес хората си изкълчват гласовете на всяка крачка. Да не се оставяме на случайностите и да не рискуваме.