Снифи се разсмя.
— Дори да сме мъртви, във всеки случай няма да е от старост.
— Напразно се хилиш. Хеликоптерът на европейците е приземен във вътрешния двор на университета. Да те препарират ли искат, да те арестуват ли — не разбрах точно.
— Да ме арестуват? За какво? Аз не съм престъпвал закона.
— Остави ме на мира — каза Сесилия, без да крие погнусата си.
Бедната Сесилия беше безгръбначна интелигентка с тесногръди възгледи за живота. Тя не искаше и да знае, че когато разработваше подмладителя, Снифи само изпълняваше поръчка на преуспяващите фармацевтични компании.
— Сесилия, давай да решаваме какво ще правим нататък.
— Връщай се във фермата, аз няма да те издам.
— Правилно, няма да ме издадеш. Къде ще ходиш.
— И защо разчиташ толкова на мен? — попита Сесилия, докато разглеждаше листовката.
— Ти май вече забрави за дробчетата и инжекциите?
— По дяволите твоите инжекции!
Снифи внимателно извади от джоба си флакон, отвинти капачето, помириса ги демонстративно и прошепна:
— Чист подмладител. Обезводнен, с характерен мирис. Екстра качество!
— Изчезвай. — В гласа на Сесилия се четеше явно отчаяние.
Снифи забеляза капчиците пот на слепоочията й. Без съмнение организмът искаше нова доза препарат.
— Не можеш да минеш без него — каза той. — Помисли колко пациенти ще загинат, ако отслабнеш или се разболееш.
— Добре. Но не тук все пак…
Снифи бързо огледа широката болнична палатка. Навсякъде на сгъваемите легла лежаха ранени, превързани с кървави бинтове и завити във военни одеяла. Никакви външни хора и нищо подозрително.
— Аз бързо ще те боцна в бедрото, а ти ми дай няколко спринцовки. Че моите съвсем се изтъпиха.
— Нищо няма да ти дам!
— Стига, Сесилия. Имаш купчина спринцовки, нали ръководиш цялата тази болница.
— Те са предназначени само за най-тежко болните.
— Без нова доза подмладител всички ще умрем от естествена смърт. Това е логиката на живота. Нали?
Сесилия унило кимна и заведе Снифи в операционната, отделена с брезентово платно.
— Ти си млад само външно, а умът и опитът ти са като на възрастен — злобно прошепна тя. — Не се прави ма момченце, дръж се според възрастта.
— Теорията на Фройд не е в сила при мен. А виж, според нея ти имаш явна склонност към саможертва и самоубийство.
Доктор Ръсел прехапа долната си устна, обърна се гърбом към Снифи, смъкна панталона си и леко се наведе. Снифи взе спринцовка, напълни я с течност от флакона, плесна леко Сесилия по задника и забоде иглата.
— По дяволите! Иглата ти е тъпа!
— Аз те предупредих!
Двамата се върнаха на пейката до дървената маса. Снифи с интерес наблюдаваше действието на дозата. Скоро бледите бузи на Сесилия поруменяха, ръцете затрепериха. За да прикрие доволната усмивка, тя стана, протегна се и се прозя.
На входа се чу тропот на крака и след секунди влязоха униформени мъже. Европейците! Снифи се шмугна под масата, изпълзя в операционната и се приготви да подслушва. Доктор Ръсел посрещна гостите — двама редници, въоръжени с миниатюрни френски автомати, и сержант с тежка, сякаш издялана от гранит челюст. Един от войниците тикаше неръждаема количка, отрупана с бели кутии с латински надписи и червени кръстове на етикетите.
— Кои сте вие? — попита Сесилия малко по-рязко, отколкото трябваше.
— Вие сте доктор Сесилия Ръсел и ръководите тази болница, нали?
— Да.
— Ние идваме при вас, доктор Ръсел, с дружеска мисия. Нашият шеф, хер Шпицлер от Европейския червен кръст, ви предава своите най-добри пожелания и ви моли да приемете като дарение тези медикаменти. — Сержантът показа количката.
— А спринцовки донесохте ли?
— Да.
— Антибиотици?
— Също.
— Отлично. И с какво мога да ви помогна?
— Искаме да получим подкрепата на местните доброволни отреди. Ние се надяваме да прекратим напълно бойните действия тук и да възстановим икономическите връзки между… — Погледът на сержанта падна върху масата и той се запъна за секунда. — Виждам, че вече сте видели нашите листовки. Може би знаете къде да търсим доктор Хаверкамп?
— Че той вече отдавна трябва да е мъртъв.
— По наши сведения все още е жив.
— Аз не съм го виждала вече много години. А защо ви е притрябвал той?
— Бих предпочел да не отговарям на този въпрос. Впрочем достатъчно е да кажа, че той е престъпник.
— Аз… Ъ-ъ-ъ… — замънка Сесилия и добави: — Според мен медицинските изследвания, които правеше доктор Хаверкамп, бяха напълно законни.
— В своите изследвания той прояви престъпна небрежност.
— И какво ще го правите, ако го хванете?