— Това е Снифи. Здравей, Сниф. Отдавна не сме се виждали.
— На вашите услуги, сър! — възкликна Снифи. — Можете винаги да разчитате на мен, но не вярвайте на вашите нови посетители.
— Това е хер Шпицлер — генералът невъзмутимо представи гостите си. — А това — синьор Андолини.
— Радвам се да се срещнем — каза Шпицлер, надигайки се от креслото. Държеше се необичайно изправен, сякаш имаше изкуствен гръбнак. — Но вие, млади приятелю, се заблуждавате. Ние сме тук на приятелска визита. Дойдохме, за да ви помогнем.
— Последният път, когато слушахме какво става зад океана, ви трябваше помощ на вас, а не на нас — избуча генералът.
— За последните години животът в Европа значително се подобри — възрази Шпицлер. — При нас вече преодоляхме социалните взривове и хаоса.
Снифи седна на дивана и се облегна назад. За всеки случай не изпускаше от поглед вратата — можеше да се наложи спешно да изчезва. Макар че бягството вече едва ли щеше да го спаси. Щаб-квартирата на търгашите бе укрепена твърде добре. Трябваше да направи така, че ситуацията да се разреши тук и сега.
— Радвам се за вас — каза Рокфелер. — Още повече, в началото Европа беше дори по-зле от Америка.
— Да, и ние си изпатихме. Само в Швейцария загинаха два милиона. За цяла Европа — повече от 50 милиона. Хората умираха главно в първите години на кризата. Но най-лошото вече отмина.
Рокфелер се замисли за няколко секунди и отбеляза:
— Да, маса народ. Интересно колко ли американци са загинали?
— По наши сметки приблизително 95 милиона — услужливо съобщи Шпицлер. — Но може и да са повече. Цифрите са приблизителни, защото в Америка отдавна не съществува централна власт.
— Боже мой! — вдигна вежди Рокфелер. — Цели 95 милиона!
— Ние смятаме, че сега на цялата Земя живеят не повече от три милиарда души. Значи в последните 15 години са загинали около три милиарда. — Шпицлер печално сведе поглед.
Със своите маниери и спокойствие Шпицлер приличаше на професионален картоиграч. Изглеждаше около двадесет и пет годишен, но Снифи реши, че всъщност е на не по-малко от петдесет.
Рокфелер мълчаливо дъвчеше шоколадчето „Марс“.
— А според мен — намеси се в разговора Снифи — нищо страшно не е станало. Е, хората са по-малко, но затова пък живеят по-дълго.
— Аха, по-дълго! — възкликна Шпицлер. — Известно ли ви е, млади приятелю, че поради болестите, глада и повсеместното насилие, предизвикано от появата на подмладителя, средната продължителност на живота сега е само двадесет и нещо години?
— Гледам, че сте отлично информирани — заяви Рокфелер. — Но каква полза от вашите цифри?
— Работата е, че благодарение на нашето последно изобретение ние се научихме да живеем с подмладителя — започна да се хвали Шпицлер. — Обединена Европа вече може да се самоизхранва и дори изнася продоволствия. В Женева възобновихме дейността на ООН. Ние вярваме, че не е далеч времето, когато мирът и редът ще бъдат възстановени по целия свят.
Рокфелер смачка опаковката от шоколадчето, хвърли я в кошчето с тренирано движение и каза:
— Е, Търговската палата на град Роли приветства търговията по целия свят. Ние разполагаме с най-големите ресурси в целия Пидмонт и сме готови за сътрудничество. Роли е стратегическа столица на Северна Каролина. Веднага след като овладеем града изцяло, ще се насочим към Шарлот, Ричмънд, Чарлстън… Можем да завладеем цялото източно крайбрежие! Природата тук е щедра. Можем да предложим на Европа всякакви стоки — наркотици, тютюн… Само кажете какво ви трябва! Вие ще ни помогнете, ние на вас — също!
Рокфелер стана, наведе се и с една ръка измъкна изпод грамадното си бюро сандък с размерите на микровълнова печка. Снифи и преди бе виждал този метален сандък с маскировъчен цвят и надпис „Армия на САЩ“, но не знаеше какво има вътре.
— Тук има ръчна картечница М-3 50-ти калибър — съобщи Рокфелер, отвори сандъка и извади блестящия черен механизъм. — Цевта е керамична, повечето детайли са от композитни материали, затова тежи два пъти по-малко от стария браунинг 50-ти калибър. Скорострелността е направо страшна за казване, откатът — почти никакъв, а всеки куршум е способен да пробие огромна дупка в предната броня на танк.
Рокфелер звучно цъкна с език и продължи:
— Лошото е само, че от тези играчки са произведени съвсем малко бройки. Пентагонът беше пуснал само опитна серия, когато започна тази каша с подмладителя. На мен ми провървя страшно, че успях да докопам поне един.
Лицата на швейцарците оставаха непроницаеми. Те седяха неподвижно, само Андолини бавно въртеше камерата, стараейки се да задържи Рокфелер във фокус.