— Бас ловя, момчета, че не сте и сънували такива играчки! — Рокфелер измъкна един пълнител и с привично движение зареди картечницата. — Ами че в Европа освен часовници не могат да произвеждат нищо друго! Но вие сигурно можете да копирате тази машинка. Нали? — За секунда той млъкна. — Значи, ето какво ще ви кажа. Дайте ми трийсет бройки от тази играчка… е, разбира се, и патрони към нея, и аз за един ден ще ви поставя цял Западен Роли в стойка „Г“. Как ви се вижда сделката?
— Глобалната криза не може да се разреши със силата на оръжието.
— Значи трябва по-мощно оръжие!
Шпицлер невъзмутимо кимна и каза:
— Ние имаме по-мощно оръжие. Морални куршуми.
— Какво?
— Морални куршуми. С хуманитарен заряд. — Шпицлер говореше със същата интонация, както навремето опитните университетски професори четяха лекции. — Хората искат дълъг живот и не искат бърза смърт. Моралните куршуми ни позволяват да създадем такава социална среда, в която медикаментите ще бъдат разпределени правилно и без насилие.
— На хората колкото и да им даваш, все им е малко.
— В душата на всеки човек съжителстват ангел и злобна маймуна. През вековете хората са си изградили навици, които им позволяваха да живеят в мир със съседите, но изневиделица се появи подмладителят и разруши всички морални устои. Трябваше да се учим да живеем по нови правила. И ние се научихме. Заедно с дозата подмладител ние даваме и морален куршум — наше собствено медицинско постижение.
— Значи този куршум въобще не е куршум? — попита учуденият Снифи. — Излиза, че това е някакъв неврофизиологичен препарат?
— Както винаги сте прав, млади приятелю. Моралният куршум е предназначен само за най-агресивните индивиди, а за останалите — обикновена инжекция с разтвор на същия препарат. Аз не съм невролог и не мога да ви обясня принципа на действие на хуманитарния заряд, но знам, че той въздейства на мозъка, пробужда в хората съчувствие, усилва симпатията към околните, възстановява изчезналата под действие на подмладителя способност на хората да живеят съгласно установените морални норми.
— Струва ми се, че вашият морален куршум е обикновен наркотик. — Рокфелер се намръщи. — Казвате, че в Европа го вземали всички?
— Всички, които вземат и подмладител. Безсмъртието не може да се получи даром. По-добре морален куршум, отколкото оловен.
— Вашият морален куршум е обикновено промиване на мозъци! — възкликна възмутен Снифи. — Вас може да ви устройва, че в Европа хората са се превърнали в послушни овце, но при нас в Америка номерът няма да мине!
— Нас също не ни устройва това положение — каза Шпицлер. — Благодарение на моралните куршуми излязохме от кризата, но тяхното производство е сложно и скъпо, а производството и на двата препарата — подмладителят и хуманитарният заряд — бързо изтощава ресурсите ни. Затова ние разработихме план. Искаме да изменим човешкия геном така, че организмът сам непрекъснато да произвежда и подмладител, и морален препарат. Тогава човешката природа ще се измени завинаги чак на клетъчно ниво; ангелът в душата на всеки ще победи злобната маймуна. На Земята ще се възцари вечен мир и прогрес!
— Не си играете на дребно — отбеляза саркастично Снифи.
— Ние сериозно работим над проекта си — каза Шпицлер. — Но за съжаление още не сме постигнали задоволителни резултати.
— Нищо чудно! — извика тържествуващ Снифи. — Изкуфелите университетски професори не могат нищо такова да направят. Тук трябва истински гений!
— Тъкмо затова издирваме Сидни Хаверкамп толкова упорито — поясни Шпицлер. — Той е истински гений. Но едновременно с това е и аморален тип. Именно заради него на Земята загинаха три милиарда души. Намерете ни Хаверкамп, ние ще го гръмнем с един морален куршум, ще го докараме в Цюрих и ще го сложим да работи във фармацевтична лаборатория. Той сигурно ще се справи със задачата. И тогава ще направим света по-добър.
— Аз лично предпочитам обикновените куршуми пред моралните — заяви Рокфелер. — Много по-евтини са, а и по-ефективно действат.
— Не си представям как Хаверкамп може да използва гения си тук — каза Шпицлер, без да обръща внимание на Рокфелер. — Той изразходва интелекта си напразно. Ако ни го докарате, ще може да работи за благото на човечеството, а може дори да изкупи вината си пред него.
Шпицлер говореше помпозно, но гласът му бе ледено студен. Тъкмо такива помпозни речи, произнесени с хладни безучастни гласове от преподавателите в горните класове на училището, а после и в университета, довеждаха в онези времена Снифи до ярост. И сега в душата му отново се изви буря.