Помощникът на Мара точеше ножа си.
Взривове разтърсваха колесницата. Екраните на предното табло премигнаха и отново засияха, все още насочени към една самотна артилерийска позиция на северния край на дълъг рид. Маскелин бе завъртял оръдието на 180 градуса и сега то бе насочено към хаурстафската крепост. Последният изстрел бе разрушил половината планина. Ако свалеше още малко дулото, следващият щеше да унищожи самия дворец.
Приведен над пулта за управление, втренчил трескави очи в екранчето, Грейнджър местеше хаотично лостчетата с обгорената си от саламура ръка, опитвайки се да насочва колесницата по непредвидим курс. С другата си ръка стискаше дръжката на копиращия меч, който бе взел от предавателната станция. В колана му бяха затъкнати всякакви хладни оръжия, пистолети и какво ли не още. На гърба си беше вързал щита от кървавочервен кристал.
Серия взривове разтърси колесницата и за миг я отклони от курса. Дим изпълни екраните и нахлу през отворения люк. Двигателите изреваха и започнаха да вибрират неудържимо. От пулта бликнаха искри. Грейнджър изключи повечето системи и нагласи отново приборите със светкавична скорост, докато металните нерви в механичния му костюм компенсираха ограничените възможности на осакатеното му тяло. Щитът на гърба му засия с менящи се цветове — поглъщаше дима и използваше внезапното усилване на ентропията, за да зареди с енергия магьосническите си тунели.
Щом димът се разсея, Грейнджър отново видя артилерийската позиция — беше на не повече от двеста разтега под него. Хората на Маскелин въртяха трескаво оръдието, за да го обърнат към приближаващата се колесница. Но къде беше самият Маскелин? Грейнджър се ухили. Ето го! Метафизикът бягаше панически през площадката.
Грейнджър летеше твърде бързо, за да може да се спре, така че зави, за да му пресече пътя.
Скалната издатина изпълни целия екран.
Колесницата се вряза в земята като метеор и избухна в облак от разтрошени скали и метал.
Грейнджър наблюдаваше сблъсъка от едно място на няколкостотин разтега над площадката. Седемте му копия, които се бяха притаили в гората зад него, също гледаха нататък, но нито едно от тях не разполагаше с по-добра видимост към мястото на сблъсъка. Всичко се бе случило твърде бързо. От Маскелин нямаше и следа. Дали бе успял да го уцели? Внезапно почувства вибрации в дръжката и осмото копие се появи. Завъртя леко глава и помръдна с рамене. Чудесно.
Отново бяха девет.
Грейнджър се обърна и затича към двореца.
Болката се върна в мига, в който Янти се прибра в тялото си. Лежеше на пода. Гърдите ѝ се повдигаха мъчително, повръщаше кръв. Болеше я всяка фибра на тялото. Лицето ѝ бе обляно в сълзи. Едно от очите ѝ бе подуто зад лещата на очилата, с другото виждаше, че помощникът на Мара се е надвесил над нея.
— За миг си помислих, че съм те изгубил — каза инквизиторът. — Моят асистент понякога има склонност да се увлича. — Той придърпа стола по окървавения под и седна. — Първата стъпка се оказа по-успешна, отколкото предполагах. Но мисля, че с втората ще видим още резултати.
Янти се опита да заговори, но не успя. Вместо това се хвърли в ума на инквизитора.
Видът на изтерзаното ѝ тяло, проснато на пода, накара сърцето ѝ да се свие от отчаяние. Бяха я били, докато изпадне в несвяст. Краката и седалището ѝ бяха целите в синини. Робата ѝ лежеше разкъсана на пода. Едната ѝ ръка бе счупена, завъртяна под неестествен ъгъл към гърдите. През очите на инквизитора тя видя, че започва да плаче.
— Така е по-добре — каза той и кимна доволно.
Янти се пресегна, както се пресягаше към умовете на хаурстафите, опитвайки се да обхване в хватката си мислите и чувствата на инквизитора. Но не можа да долови нищо. Човешкият му ум не я допускаше вътре.
— Този път ще опитаме нещо различно — заяви Мара. — Искам да се помъчиш да свържеш определени думи, които ще произнеса, с усещането, което те кара да изпитваш помощникът ми. Нещо като игра. Идеята е да бъдат прекъснати предишните ти асоциации с тези думи, за да можем да изградим нови. — Той подсмръкна, избърса носа си с ръка и погледна войника. — Първата дума ще е майка.
Войникът клекна, опря острието на ножа в сгъвката на коляното ѝ и кимна на инквизитора.
— Майка — каза Мара.
Вратата на килията изхвърча с такава сила от пантите, че се заби в отсрещната стена. На прага стоеше мъж, облечен от главата до петите в метал. Голият му скалп и лицето му бяха покрити със саламурени изгаряния. Очите му бяха кървясали и обезумели като на дракон берсеркер. В скритата си в метална ръкавица ръка стискаше меч от зелена сплав. Янти си помисли, че никога не е виждала по-страховита фигура.