— Ами защо не отидем направо невъоръжени и с бяло знаме на пръчка?
— Бъди сериозен. Ако стрелят по нас, ще стреляме и ние, но разбери, че първият ни изстрел означава край на моята кариера, на твоята кариера, на УБН в Бирма и на това разследване. Да не говорим, че ще алармираме онзи гъз Матюс и ще провалим най-добрия ни шанс да го заковем. Ако успеем да докажем, че той по някакъв начин е свързан с Тофър/Телър, аз ще имам грижата да го изпържа този копелдак.
Нолан се удивляваше как така, независимо къде човек се намира по света, междуведомствените вражди са основният двигател на нещата, макар и невинаги за добро. Хекър не беше за подценяване, въпреки че външният му вид не издаваше подобна ожесточена отмъстителност.
— Идваш ли? — попита го Райдър.
— Да. Ти и Боб ще пътувате с мен. Дара да вземе камиона на фермера. Как сме с хората? — поинтересува се Хекър.
— Говорих с Гонзалес. Кяо е излязъл от хирургията. Лявата му ръка е сериозно пострадала — две прерязани сухожилия и поражения на нервите. Ще му трябва още една операция, но ще се оправи. Имаме охрана на стаята му — Зея. Той ще удържа крепостта, докато не се върнем в града.
— Изтегли Зея от стаята на Кяо — нареди Хекър. — За чий му е на Телър да го убива? Кяо го е видял, но Телър знае, че след като се е върнал в града. Боб вече е разказал за случая на други. Няма начин Телър да върне тази котка в чувала. Не мисля, че дори и Боб е мишена.
Нолан се отпусна.
— Разбирам логиката ти, особено що се отнася до шофьор, който така или иначе не знае нищо. Но Телър е склонен към насилие и е непредсказуем. Сигурен ли си какво правиш?
— Аз решавам. Свалям Зея от онзи пост и го взимам с нас. Ще уведомя Ейбрамс, за да му изпрати за охрана пехотинец в цивилни дрехи в осем сутринта. Това стига ли ти?
Нолан бавно кимна, макар мозъкът му бурно да протестираше.
Райдър вдигна палец и започна поредния разговор по телефона. Той явно беше на страната на шефа си — един човек повече, който можеше да стреля добре, бе добре дошъл.
— Ако броя правилно, ставаме осем — каза Хекър. — Дори със Зея сме малко, а на всичко отгоре тръгваме без добър план. Притиснати сме, но със Зея нещата ще са много по-добре. Няма да алармирам нито Хонконг, нито Вашингтон. Помнете, че отиваме да слухтим, а не да стреляме. По пътя натам ще се движим в група — два джипа и пикапът. Преди Айнме спираме и Боб се прехвърля в тойотата. — Обърна се към Нолан. Добре ли ще се чувстваш само с шофьора? Ще ти дадем защитено радио с поне трийсеткилометров обхват, а шофьорът има мобилен телефон, който също може да свърши работа.
— Ще се оправя. Не вярвам да имаме проблеми. Но просто в случай че се наложи, как са твоите хора с оръжието?
— Всички са сертифицирани на полигон за леко оръжие, а Райдър им е показвал как да зареждат и да се прицелват със SCAR, но в никакъв случай не са зелени барети. Ти искаш ли оръжие?
— Боже опази! Сигурно ще се прострелям — призна Нолан. Миг по-късно размисли. Знаеш ли, ако Травис ми покаже за трийсет секунди как да се прицелвам и да стрелям с пистолет, идеята може да не е толкова лоша.
Тупване по гърба от Райдър му показа, че предложението е прието.
— Боб, Мили беше права. Изглеждаш ужасно. Легни за час и аз ще те събудя.
— Добре съм — излъга Нолан, — макар че един душ би ми се отразил чудесно. А ако се преоблека и в чисти дрехи, всичко ще е направо прекрасно.
— Сали ще се погрижи за теб.
5. Ужилването
— Бъстър, притеснява ме оперативката в понеделник. Благодаря ти, че идваш на работа в събота сутринта.
Тим Уайл, програмен директор на АНС11 за проект „Акапулко“ и старши мениджър в отдел „Операции по проникване и компютърните мрежи на противника“12, въведе колегата си в малка заседателна зала, останала непочистена от чаши за кафе, опаковки на бързи закуски и неизтрита бяла дъска.
В действителност Брайън Грегъри бе очаквал поканата за закуска от началника си.
— Така или иначе щях да идвам. Като гледам, този изгубен малайзийски самолет е напълнил паркинга ни. Не забеляза ли на влизане?
— Ъ-ъ… в действителност даже не погледнах. Тук съм от доста време.
— Да не казваш, че си останал тук цяла нощ?
— Аха… Разнищих PowerPoint. Мразя тази проклета програма! На инсталационния ѝ диск трябва да бъде написано „Смърт от списъка с водещи символи“. Имаме презентация пред скапания директор на ЦРУ, а не лекция по география за първокурсници. Нека сега те разходя из онова, което в момента е словесното изложение, като цялата предистория е натикана в спомагателна разпечатка… Цел на Западнотихоокеанския флот е да поддържа свободни за мореплаване морски пътища от Корея до Филипините и на запад до Малакския проток. Цел номер едно на Китай е да контролира собствената си крайбрежна зона, както те я наричат „Близкото море“, до почти Япония. Претенциите на Китай към някои острови влизат в конфликт с общопризнатите териториални води на Корея, Япония, Тайван, Филипините, Виетнам, Индонезия и дори Малайзия. През 2012-а и отново през 2013-а Китай окупира различни острови и дислоцира бойни кораби, които да отбраняват завзетата земя… За тази цел те изразходват голяма част от военния си бюджет за разработването на нови и интересни начини за потапяне на американски бойни кораби чрез…
12
Реално съществуващ отдел, изваден наяве след разкритията на Едуард Сноудън (в оригинал TAO — Tailored Access Operations). — Б.пр.