— Кяо, върни се към Айнме осем-девет километра. После тръгни на юг и да заходим отдолу, например… ето тук. — И Нолан натисна с пръст една точка на джипиес екрана.
Минаваше три следобед и беше влудяващо горещо. Изпотяването и обилното пиене на вода бяха възстановили донякъде аналитичните способности на Нолан. Но дори и на чиста глава начинанието изглеждаше гонене на вятъра.
Че полет 370 на „Малейжа Еърлайнс“ беше изчезнал, бе неоспоримо. Планираният нонстоп полет от малайзийската столица Куала Лумпур до Пекин бе излетял малко след полунощ в събота, 8 март. РВД на Виетнам бе загубило контакт в 1:15 след полунощ, а към изгрев-слънце вече бе предприета мащабна международна издирвателна операция. ЦРУ знаеше много добре за териториалните претенции на Китай към бирманската североизточна провинция Шан4 Нолан помнеше от инструктажа на Мили, че последното нещо, което искат САЩ, е Народноосвободителната армия на Китай да прати дивизия южно от реката, за да бъдат защитени застрашените китайски граждани в провинция Шан, включително евентуално оцелелите след похищение или разбиване на самолета. Северен Шан бе мястото, накъдето се отправяха агенти и аналитици със задача да проверят всяко късче асфалт с дължина поне километър и половина в права посока. Пентагонът и ЦРУ бяха в рядко съгласие, че китайското външно разузнаване в лицето на МДС би могло да организира похищение с кацане в Шан или може би съседната провинция Качин. Навлязла веднъж в Бирма, КНОА щеше да остане завинаги, анексирайки богата на природни ресурси територия и приближавайки деня, когато Бирма щеше да стане сателит на китайците.
На оставащия броени дни в Компанията Нолан бе възложена най-малко вероятната дестинация — блатистият център на неплодородно парче земя в огромната делта на река Иравади. Поне не му се налагаше да действа под прикритие. Кажи-речи единственото място, където американската разузнавателна общност би могла да изпрати 50-годишен чиновник да търси изчезнал самолет, изпълняващ граждански полет, можеше да бъде само в блатата на Южна Бирма. Тук нямаше армия и доколкото можеше да се прецени от сателитните снимки, нямаше нищо.
Сонатата улучи дупка, сътресението събуди махмурлука на Нолан и той преосмисли ситуацията. Бирманската армия никак не обичаше любопитните. Ако имаха нещо общо с похищението, възложителят със сигурност би наредил мястото на кацане да се охранява. Това бе предизвикателството, с което хората на Матюс се сблъскваха в провинции Шан и Качин, а Китай само внасяше допълнително вълнение. Но ако самолетът случайно бе извън делтата, то армията щеше да бъде и там.
Кяо и Нолан търсеха какъвто и да било начин да заходят от юг след края на пътя. Когато слязоха, за да се изпикаят, видяха от страничен път, заграден от триметрови храсти и килнати дървета, да изпълзява автоколона. Пътят бе само малко по-широк от колите. Начело се движеше сив джип със затъмнени стъкла, набучен с антени и мачо приспособления. Следваха го трите основни превозвача, натоварени с кафяви контейнери, носещи олющената емблема „K Line“5 на ръждясалите си странични капаци. Машините ускориха и след малко ревът им заглъхна в далечината.
Нолан реши да послуша интуицията си и каза:
— Я тръгни по този път.
След около половин километър бяха отново в солните тресавища, сред които се различаваха очертанията на изоставени оризища. След още километър и половина стигнаха до дълбоко разорана кална отбивка с караулка и портал на осемдесет метра навътре. От двете ѝ страни започваше триметрова ограда от зелена мрежа. Кяо вкара хюндая в калта за около петдесет метра. Докато приближаваха караулката, Нолан забеляза спиралите от бодлива тел на върха на оградата. Надписите „Охраняема зона“ на английски и — като можеше да се предположи — на бирмански бяха допълнително илюстрирани от силуети на нападащи кучета и въоръжени мъже.
— О, боже… международният език на страха — каза Нолан. Немски овчарки и автомати.
Мършавият Кяо не каза нищо, съсредоточен върху това да прекара подскачащата соната през коловозите. Когато наближиха на двайсетина метра, от караулката излязоха двама мъже и някак небрежно насочиха към тях оръжията си. Кяо закова на място.
5
K Line — 15-ата по големина компания за превоз на контейнери и една от най-големите японски транспорти компании. — Б.пр.