Хекър, Райдър и майорът завършиха дискусията си върху капака на рейндж роувъра с оживено жестикулиране. Нолан поиска да се увери още веднъж, че мястото на срещата е тук в шест часа. При възникване на някакви проблеми трябваше да използва канал 9 на ръчните радиостанции, които Гонзалес вече бе раздал.
— Да не забравиш това — каза му Райдър и му подаде джипиес устройство. — Гонзалес е въвел координатите на навеса, първото възможно местонахождение на хюндая и мястото на срещата тук, на този празен парцел. Сигурен ли си, че си добре? Мога да ти дам Зея.
— Имаш нужда от всеки с пишка в този момент — въздъхна Нолан.
— Благодаря за разбирането.
— Може би ескорт от двама от хората на Зо?
— Докато ти спеше, с Хекър го обсъдихме. Ако Телър или хората му забележат пикапа или кола на посолството с ескорт, ще има сблъсък. Решихме, че за теб е по-безопасно да си сам. Освен това така ще обясняваме на Зо по-малко неща. Искам да те държим максимално встрани, особено след заплахата на Телър към семейството ти. Ако имаш някакви неприятности, обади ни се и ще дойдем веднага.
Нолан изпусна въздуха от гърдите си. Райдър беше прав. Още по-важно бе, че Зо помагаше, вършейки услуга на Хекър. Боб бе никой за майор Зо. В случай на скандал това обстоятелство можеше да се окаже доста удобно.
— Логично е — съгласи се той.
Нолан провлачи крака до тойотата, кимна на Дара, седна на скритата под чувала седалка и кихна. Колата миришеше на кланица. Как, по дяволите, щеше да обясни това? Проклетата стодоларова банкнота нямаше да е достатъчна, макар че той имаше портфейл, пълен с кинти. Каза на Дара да потегли към мястото, отбелязано на картата на Гонзалес. Вече бяха минали през Айнме и пътищата изглеждаха още по-черни, отколкото при лудешкото им връщане в Рангун.
Първият поток бе пресъхнал и край моста нямаше къща. Продължиха нататък и минаха по втория мост. Няколко запалени фарове на коли разкриваха стоящите наблизо хора. Къщата от сгуробетон беше опожарена и все още димеше. Отзад се виждаше втора димяща черупка — хюндаят. Това поне опростяваше нещата с пръстовите отпечатъци.
Беше виждал предостатъчно трупове в Рамади, за да разпознае характерните „боксьорски“ пози, заемани от изгарящите живи. Три трупа лежаха в петната от нерегулираните предни фарове на тойотата. Някой лисна кофа вода върху пепелта на дома и се вдигна облак пара. Беше като сцена от ада. Към тях се отправиха хора, вероятно разпознали пикапа, и насочиха лъчите на фенерчета, за да видят кои са шофьорът и пътникът до него.
— Тръгвай, Дара. Да се махаме оттук!
За втори път тази нощ колелата изхвърлиха чакъл по обратния път. Нолан се сниши, за да не бъде разпознат като бял. Достатъчно беше, че ги бяха видели да идват тук с пикапа на фермера. Но чие беше третото тяло? Може би семейството имаше дете или им бе дошъл на гости роднина, когато бяха пристигнали главорезите на Телър. Как бяха намерили това място толкова бързо?
Естествено, досети се Нолан! Пред болницата хората на Телър бяха видели регистрационната табела на тойотата и бяха дошли на адреса на регистрацията да научат повече. Как не се бе сетил за това, когато бяха разменили колите? Беше убил бедното семейство с глупостта си!
— Отбий и спри! Изгаси фаровете.
Нолан слезе с подгъващи се крака, коленичи на банкета и повърна. Върна се колата, изплакна устата си с вода, изплю я навън и бе готов да продължат бягството си. Спомни си последния път, когато бе повръщал. Беше пред апартамента на Прентис Дюпре в Джохор Бару, Южна Малайзия. Всички смислени служебни задължения на Нолан се бяха изпарили преди година и половина, малко след въпросната нощ. Версията на ЦРУ бе, че е получил психически срив, когато базираната в Малайзия програмистка Прентис Дюпре била открита мъртва. Отговорен за това, че смъртта е вследствие на самоубийство, Нолан бе манипулирал уликите така, че да сочат към свързано с ЦРУ убийство. Това не бе попречило на малайзийския патоанатом да върне заключение за самоубийство. И оттогава вълците бяха по петите му.
Впоследствие Нолан бе потърсил спасение в бюрокрацията на ЦРУ, която дотогава го бе измъчвала с безсмислено поставяне на чавки и попълване на формуляри. След изтърпяването на шест седмици платен отпуск Компанията се бе съгласила на отложена оставка, която щеше да го докара до 55-годишна възраст и пълна пенсия. Междувременно бившият ас бе понижен до това да аутсорсва16 зловреден код, написан от азиатски хакери, в малък офис, заврян в административна сграда на „Скотс Роуд“17 в туристическата част на Сингапур. Работата на Нолан бе да отскача от дома си в Сингапур до различните азиатски столици, за да наема съмнителни подизпълнители, които да вършат гадни неща. Получаваше програмите чрез различни базирани в тъмния уеб анонимни пощенски кутии, за да ги предаде в Лангли за одобрение и по-нататъшно замаскиране на източника, чрез оторизирани разплащания с биткойни или по старомодния начин чрез долари в брой, като се опитваше да предугажда всячески ходовете на местното правоопазване във всяка юрисдикция. А сега седеше в пикапа на покойник и в дъното на гърлото му киселееше солна киселина. Точно когато бе решил, че няма как да падне по-ниско в собствените си очи или да загуби още от професионалната си гордост, бе стигнал до ново дъно.
16
Аутсорсинг — придобил гражданственост термин, означаващ ползване на външни ресурси (износ на продукция), с концепция за взимане на вътрешни функции на дадена компания и предоставянето им за изпълнение от външна компания. — Б.пр.
17
Една от централните и най-красиви улици на Сингапур (друга знаменита улица там е Орчард Роуд); наречена е така заради шотландската общност, населявала колонията, преди Сингапур да обяви независимостта си. — Б.пр.