— Хайде, скапана каишко за часовник! Куфар нещастен! Излизай от клетката! Трябва ми каквото е останало от приятеля ти… мърдай, мърдай! Свободен си!
Елвис имаше мозък колкото орех, но той бе достатъчен, за да види, че вече няма решетка. Остави наполовина изядения експерт по ядрено оръжие и обърна огромното си туловище към вратата.
— Точно така! Дий… дий! — извика Уолам, когато Елвис направи първите си крачки към свободата. И тогава видя нещо неочаквано: китайката Кайли или каквото там ѝ беше името, се приближаваше, насочила пистолет към него. Беше в ужасно състояние, истинска Медея в изпълнение на драматичната трупа в Пърт. Каквото и да се бе случило с Джак, то едва ли бе приятно.
— Къде е Боб?
— Добре е! В едно от бунгалата е. Франк отиде при него, за да го освободи. Ще ви пуснем и двамата. Ела да те заведа да го видиш.
— Извади оръжието си с лявата ръка. Само с два пръста. Хвърли го надалече. — Той се подчини. — Сама ще отида да се уверя дали Нолан е добре. Ти влез в клетката. Когато видя, че Нолан е в безопасност, ще се върна да те пусна.
— Не мога, мила. Елвис е на вратата.
Кайли се обърна и видя, че Елвис наистина е подал огромната си глава навън. Тя бе на шест метра от него и той я оглеждаше. Тя направи две крачки към крокодила, вдигна ръце и извика „Я-а-а…“! И за втори път в един ден Елвис отстъпи пред подивял розов бозайник.
Бърза като котка, тя пак насочи пистолета към Уолам.
— Влизай вътре!
Уолам помисли и реши, че е по-безопасно да е с добре нахранения Елвис, отколкото да вразумява малоумна жена. И влезе в клетката.
Тя затвори вратата и дръпна резето. После нареди:
Дай ми ключа!
— Аз… аз… нямам ключ…
— Дай ми ключа или ще те застрелям — спокойно каза тя и насочи оръжието към чатала му. Той бръкна в джоба си, извади ключа и ѝ го подаде. След миг се обърна към Елвис и го видя точно до себе си, със зейнала паст и втренчено в него изпъкнало око.
— Окей, Боб, почивката свърши. Санди, пусни камерата. Роби, можеш да си поемеш дъх. Благодаря ти, че помогна на Боб да седне на стола.
Джонсън — олицетворение на спокойствието — пусна коричките от сандвича си в кошчето за боклук.
Нолан беше всичко друго, но не и спокоен. Въпреки прохладния въздух, щедро използвания дезинфектант и освежителя на въздух в стаята миришеше на кръв и страх.
— Ти не беше ли на летище „Селетар“ в сряда вечерта? С една засукана китайка?
— Да, щях да летя за Шри Ланка, за да се опитам да спася кръщелника ми Марк Уотърман.
— Уотърман? И какво стана?
— Китайците го застреляха. Руснаците за малко да ни пленят, но по време на престрелката повечето агенти на ФСС загинаха. ЦРУ така и не разбра какво се е случило, преди всичко да приключи.
— И какво правиш тук? Травис и шефът му пееха песни в твоя възхвала в Рангун.
— Ти си бил героят, когато хората на Телър нападнали „Клуб Аватар“. Твоите разпити донесоха точното описание на случилото се на Писта-1 онази нощ. Тази информация е достатъчна, за да бъде обесен Каултър. Защо му помагаш?
— Иранският учен е от лошите. Освен това беше и корав кучи син. Трябваше да съм твърд с него и да прегледам внимателно стенограмите какво е говорил, за да се разбере какво е истина и какво лъжа. Аз съм единственият човек в целия Изток, който можеше да извлече информацията за под дванайсет часа. Каултър ме поиска въз основа на репутацията ми. С него се срещаме за първи път. Гордея се, че мога да се справям с тежките случаи. Каултър не ме интересува. Аз просто се опитвам да помагам на каузата, с каквото мога.
— Поздравления, Тони. Отлична работа с иранеца. Но не ти ли се вижда странно, че аз съм следващият в списъка на Каултър? Дали съм заплаха от същия калибър?
— Да, хрумна ми тази мисъл. Понеже въпросите на Каултър имат много малко общо с идеята да се събере полезна разузнавателна информация. Него повече го интересува какво знаеш за МН370 и Телър и с кого си споделил това. Ако това е всичко, нещо не разбирам…
— Не свършвай зад решетките, защото си помагал на бивш агент от ЦРУ и настоящ престъпник. Трябва да ти е ясно, че той няма да се измъкне. А ако се измъкне, това ще бъде, защото не оставя улики, с които да го хванат. Като теб например…
Вратата се отвори и влезе Каултър.
— Съжалявам, че ви прекъсвам. Боб, търсят те по телефона. Бърт от Калифорния.