— Сателитните снимки не са актуални, но други няма. Виждат се няколко ръждясали бараки. Някои вероятно се използват за спане. Една вероятно ще бъде охранявана и в нея ще е Нолан, ако още е жив. Ще използваме димни и зашеметяващи гранати, за да дезориентираме и извадим от строя противника. Ще стреляме само ако по нас се стреля. Целта е да намерим Боб Нолан и Ю Кайли живи! Нолан е на петдесет и четири, ниско подстриган, с черна коса, ръст един осемдесет и пет, тегло осемдесет. Ю е китайка, малко над четирийсетте, метър шейсет и осем, петдесет и пет килограма, черна коса до раменете. Искам да изненадаме противника с бързина и да спасим живота им.
— Капитан Уилард, всеки път, когато сме в операция и се опитваме да спасим чужд живот, някое от момчетата загива.
— Спокойно, Косгроув. Знам, че това е в разрез с постоянно действащите инструкции, но времето ни притиска.
— Не може ли поне да почакаме до залез, сър? Нощта е наша… — Откъм колегите на Косгроув се разнесе приглушено одобрение.
— Това значи почти шест часа. Заложниците няма да издържат. Потегляме след пет минути. Действайте!
Тонът на Уилбо не оставяше място за дискусия.
Двамата пазачи освободиха китките на Нолан и той взе подадения му от Каултър сатфон.
— Ало?
— Тате, Кърт съм. Добре ли си?
— Засега да.
— Чува ли ни някой друг?
— Само моите думи, сине. Къде си? Защо се обаждаш?
— В дома на майката на Каултър в Уивървил съм. Тя е на деветдесет и шест години и трябва да си изпие лекарствата. Но няма да види хапчета, докато не ми кажеш, че си в безопасност.
— Сине, в мига, в който се скрия от погледа на Каултър, той ще изпрати хора да те убият.
Нолан погледна Каултър, който стоеше наблизо. Каултър се усмихна през стиснатите си устни и се отмести малко по-встрани.
— Тогава го вземи с теб.
— Кого да взема?
— Каултър.
— И после?
— Като се отдалечите от другите, убий го! На този етап, предполагам, вече си разбрал, че ситуацията е ти или той.
Отвън се разнесе писък и Санди и Роби изскочиха от бараката. Последваха три изстрела от автоматично оръжие, после три от пистолет. Джонсън сграбчи един автомат и се втурна към вратата, изскочи и изчезна от погледа на Нолан. Нолан чу два откоса и после нищо повече.
Каултър и Нолан бяха сами в бараката — костница. Чуваха пулсиращото боботене на винтовете на бързо приближаващи хеликоптери.
— Да не забъркваме семействата ни във всичко това — каза Каултър. — Кажи на твоето момче да остави майка ми на мира, а аз ще забравя за него. Ще забравя и за двете ти деца. Но ти ще стоиш далече от моите хора, чуваш ли? Говоря за майка ми, изневеряващата ми жена Джоана и Франк IV. Косъм да падне от главите им, твоите ще бъдат накълцани на парчета и дадени за храна на свинете.
И Каултър излезе, коленичи на пясъка и сложи ръцете си на тила. След по-малко от минута мъже в черни униформи с картечни пистолети със заглушители му сложиха белезниците и го изправиха. Нолан седеше, без да казва нищо, а Бърт не спираше да го пита какво става… само че дясната ръка на Нолан висеше безволно със забравения сатфон в нея.
Войник в черно влезе в бараката и насочи оръжието си към него.
— Нолан ли си? — попита за всеки случай.
— Да.
— Излез навън, мой човек. Приятелката ти е простреляна. — Войникът извади нож и освободи краката му.
Нолан се сети за сатфона.
— Бърт, май ни освободиха. Каултър е с белезници. Пусни госпожа Каултър и се махнете оттам максимално бързо и максимално далече. Ще ти се обадя. Обичам те и… благодаря.
Войникът конфискува сатфона.
Нолан изтича навън и видя Кайли. Беше простреляна в корема и вече на система — военен лекар обработваше раната ѝ. Един от пазачите лежеше мъртъв наблизо. Друго тяло бе проснато пред бунгалото, което Уолам бе споделял с пилота.
Чу се стрелба и Нолан трепна и се сниши. Млад боец от спецотряда се засмя и го успокои:
— Няма страшно. Убиват един голям крокодил. В някаква клетка са намерили две полуизядени човешки тела. Странно място, а?
— Най-странното възможно — тихо каза Нолан.
Кайли лежеше гола, ако не се брояха маратонките и окървавената твърде голяма за нея тениска, която беше вдигната до под гърдите ѝ. Той коленичи до нея, за да я утеши, и леко стисна ръката ѝ.
Тя отвори очи и каза:
— Радвам се, че не те убих, Робърт Нолан. Ти беше първият ми уай гуо рен113.
Той я погледна и каза:
— Чети всеки ден „Ейжън Уолстрийт Джърнъл“. И не забравяй онази добра книга.