Изправи се и тръгна. Трябваше да намери Каултър.
64. Боб змиорката
Сряда, 19 март: Сингапур
Четвъртък, 25 март: Вашингтон
— Когато Чит ми каза, че се обажда Боб Нолан, реших, че Травис си прави майтап с мен — каза Хекър от офиса си в Рангун.
— Не, аз съм, няма лъжа. Австралийските командоси се появиха в последния момент. Каултър ме бе вързал на стола, а твоят приятел Тони се готвеше да се захване с мен.
— Виж сега… Тони Джонсън е приятел на Травис, не на мен. И като говорим за дявола, Райдър се връща в Рангун в началото на април. Днес ми прати имейл да ме пита ти дали ще бъдеш в Сингапур следващата седмица, защото щял да мине транзит и имал една свободна вечер. Дължал си му запомняща се нощ в палата „Орчард Тауърс“… някакво райско място, не разбрах. Ако ми дадеш личния си имейл адрес, ще му го препратя.
— Тук ще съм и сигурно ще съм се устроил в кашон от хладилник под някой надлез. Жена ми ме изгони в спалнята за гости за втора вечер поред. А когато дъщеря ни Мей Линг утре отлети обратно за Калифорния, Джоани със сигурност ще ме изхвърли на улицата.
— Съжалявам да го чуя.
— Е, аз си заслужих презрението ѝ. До последната капка. Но не ти се обаждам да си побъбрим. Чух, че си бил арестуван миналия петък в Токио, след като говорихме по телефона.
— Да, задържаха ме по няколко обвинения. Затова останах там през уикенда. Първо мислех, че е дългата ръка на Матюс от гроба. Но сега се разбра, че било по-сериозно. Дейвид Леунг. ДЦ Хонконг и изпълняващ длъжността началник на „Сектор Азия“, ме е приклещил яко. Ще прелиствам документи, докато нещата не се уредят. Две от обвиненията са сериозни. Може да поискам прехвърляне в Маями от тази комедия тук в Азия.
— Дейвид Леунг? Това не му е в стила. Той е много мек човек и с прекрасни обноски… поне доколкото си спомням — замислено каза Нолан.
— Може и да е, но преди час правният отдел ми изпрати споразумение, което ЦРУ вече са подписали. Не мога да навлизам в подробности, но ми предлагат да започна на чисто, ако си държа главата преклонена и устата затворена. След като повече от половин седмица се държаха, сякаш искат да ме вкарат във федерален затвор, признавам, че сега съм изненадан от щедростта им. — Хекър си пое дъх и продължи: — Радвам се, че се обади. Няма да приема сделката, ако тя води до затвор за теб. Имам стенограмите от специалните разпити. Компанията знае за тях, но не знаят къде съм ги скрил. Дано се досещат, че ако продължат да се опитват да ги открият, те ще излязат в интернет. Научих този номер от един стар приятел.
Нолан се засмя.
— Полагам всички усилия да получа ресурси, за да проследя остатъците от наемниците на Телър в „Златният слон“. Те нападнаха един лазарет край Айнме, убиха Мулън и опожариха всичко. По-късно същия ден са нападнали от засада Хани край дома му и са му отнели телефона, на който е записал изповедта на Мулън. Иначе не са му направили нищо лошо, което ме озадачава. След като убиха всички други, защо ще се задоволяват с грабеж и оставяне на свидетел жив?
— Това е знак, че искат примирие: ако ние спрем да убиваме техните хора, те ще спрат да убиват нашите — каза Нолан.
— Ако наистина е така… ние няма да се разсърдим на малко примирие тук. Травис смята, че е чист. Зея е още в болница, а Зо подаде оставка. Подготвям документите Зо и семейството му да получат разрешение да живеят в Щатите. Дължим му това.
— Дължим му и повече.
— И пред теб съм длъжник, приятелю. Глобалният пиар от тазседмичните ти подвизи силно затруднява Чичо Сам да подвежда под отговорност замесените в тази противна каша, като се започне с теб. И се продължи с мен… надявам се.
— Когато се видим, ще имаме много време да си благодарим взаимно на бутилка добър скоч.
— Как стоят нещата при теб? — попита Хекър.
— Нормално. Не съм под арест, но нямам паспорт, наредено ми е да си седя зад бюрото и да не говоря с никого, ама съвсем с никого, и така до 31 март, когато официално ще се пенсионирам или официално ще ме арестуват. — Нолан си пое дъх и продължи: — Вторият въпрос е ти успя ли да се свържеш с някого в Австралия в петък вечерта, когато говорихме? Разбираш ли, опитвам се да сглобя последователността на нещата.
— Да, обадих се на колегата ми за УБН в Австралийската комисия за престъпността, разказах му малко предистория и добавих настойчиво искане да пратят възможно най-бързо екип на платото Мичъл. Предполагам, че по тази линия е бил задействан спецотрядът и са ти спасили безценния задник.
— Не, лейтенантът командир при Клетката на влечугото каза, че в петък късно вечерта са се обадили авиодиспечерите, които били алармирани от пилотите на гълфстрийма, и това е довело до мобилизиране на отряда за действие при похищение. По средата на оперативката същата вечер получили допълнителна заповед, в която съм бил специално упоменат по име, с нареждане да бъда безусловно убит. За щастие това се сторило подозрително на лейтенант Маккълоу. Той се обадил на един пенсиониран въздушен маршал, под чието командване в Пърт се провеждало издирването на МН370. Дъртакът коригирал заповедта за убиване и това е причината да съм още жив.