— Никой от двамата пилоти на „Харкорт Авиейшън“ не иска да дава показания. На практика Нолан е наел чартъра, като го е заплатил с личните си спестявания, а историята за похищението му, за да се оневинят пилотите, е идея на самия Нолан. Простреляната китайка се е позовала на дипломатически имунитет и не е казала нищо. Отлетяла е от Даруин за Китай преди четири дни.
— Да… тя направо е ударила джакпота. Бившият ѝ шеф в МДС станал за пет дни от потенциален затворник президент на Китай. Току-що прочетох сводка, че разглеждат кандидатурата ѝ за ръководител на всички външни разузнавателни операции на Китай. А е само на четирийсет и три. Тя определено ще им разкаже играта. — Говорещият продължи: — А шпионажът? Шпионаж в полза на Китай?
— На какво основание? Китайците са задържали жена му и дъщеря му, за да могат да упражнят натиск върху него, но няма никакви доказателства той да е предавал поверителна информация на която и да било чужда държава.
— Добре де, какво изобщо имаме срещу Боб Змиорката?
— Злоупотреба с предоставена от Компанията идентификация, най-вече използване на изработени от ЦРУ фалшиви американски паспорти с цел пътуване по лична работа. Незаконно напускане на Сингапур. Ползване на отпуск без разрешение. Унищожаване на собственост на ЦРУ. Най-тежкото обвинение е разрешаването на подчинена да използва допуска му за достъп до секретни документи, надвишаващи нейното ниво на допуск. Това вероятно подлежи на съдебно преследване, но осъждането ще донесе само условна присъда и ще изглежда дребнаво заяждане. А ако си отвори устата пред медиите… стой, та гледай!
— Няма да изглежда добре в пресата: героят от похищението на МН370 е съден за превишаване на правата си при разследване на изчезването на полет, докато междувременно колегите му в ЦРУ полагат всячески усилия да осуетят всичките му ходове.
— Така е, сър.
— В такъв случай, директор Пъркинс, май се налага да закача нов медал на гърдите на Нолан.
— Да, господин президент, мисля, че ще трябва да го направите, но не е толкова просто.
— Какво означава това?
— Нолан прекрасно съзнава пиар фактора. Срещу подписването на споразумение за неразгласяване той иска пълно президентско помилване за всяко отделно и всички взети заедно престъпления, извършени от него…
— Които ти каза, че не съществуват поне дотолкова, доколкото нищо не можем да докажем.
— Изслушайте ме, сър. Иска да се включи и неговото семейство.
— Семейството му?
— Синът му Бъртранд вкарал в болницата двама агенти на ФБР, които се опитали да го задържат в национален парк южно от канадската граница. Към онзи момент бяхме издали некоректна заповед срещу младия Нолан. Компанията поиска от ФБР да подгони Бъртранд, за да получи средство за натиск срещу бащата. От Министерството на правосъдието вече ни посъветваха да забравим за това. Стигне ли в съда, по-добре да не си представяме какво може да се разчуе. Има обаче вероятни основания за обвинение в отвличане на деветдесет и шест годишната майка на бившия 2ЗДТО Каултър.
— Отвличане? Да помилвам похитител?
— Ами, сър, това са догадки от наша страна. Мари Каултър отказва да подаде жалба, въпреки оплакванията на сина ѝ. Разполагаме с прехванато от АНС обаждане на младия Нолан до Каултър, което е в подкрепа на хипотезата за отвличане. Но след като Уотърман продължава да е смятан за жертва от трийсет процента от обществеността, не съм сигурен какво ще спечелим с този подход, още повече че това ще доведе до изправянето на Франк Каултър като свидетел в съда.
— Не съм много сигурен какви точно щети може да ни нанесе пенсионер, изваден от обръщение от ЦРУ преди над пет години, но ще се съглася, че рискът не си струва. Къде е Бъртранд Нолан в момента?
— Води се издирван, сър. ФБР го търси… него и съквартиранта му. Двама младежи, запилели се някъде из горите на Северна Калифорния. Би трябвало да сме ги задържали още преди ден-два.
— Добре, в такъв случай да поканим за сметка на правителството семейство Нолан в Белия дом и нека това съвпадне с последния ден на Нолан в ЦРУ в края на март.
— Да, сър, това е след пет дни.
— И в неделя следобед, в Розовата градина, когато по телевизията няма нищо друго, освен края на редовния сезон в Националната баскетболна асоциация, ще съберем щастливите Ноланови със своеволния им син Бъртранд. Ще окача медал на врата на Боб, ще му опростя всички волни и неволни грехове и ще си направим всички заедно една голяма семейна снимка. Какъв рейтинг ще ми донесе това, Били?
— Ъ-ъ… не знам, господин президент. Вероятно космически.