— Е, Боб Нолан е следващият герой на Америка. А какъв медал да му дам?
— Ъ-ъ… сър, тук нямаме избор. Ако си спомняте, през две и девета наградихте Нолан с втория по значение медал на Компанията — Медал за особени заслуги към разузнаването — за работата му върху оригиналния „Стъкснет“. Значи единственото, което може да бъде по-голяма награда, сър, е Кръст за особени заслуги към разузнаването. Такава награда се дава за, цитирам: „доброволен акт или поредица от актове на изключителен героизъм, за приемането на съществуваща опасност с несъмнена доблест и достойна за пример смелост“. Нолан ще стане трийсет и осмият носител, повечето от предишните са дадени посмъртно и всички досега са били връчени тайно.
— Значи вместо да го затворим до живот за измяна или да го съдим за убийство, му даваме най-високата награда на ЦРУ, еквивалентна на Медал на честта?
— Така се оказва, господин президент.
— Човек в моето положение трябва да има развито чувство за хумор, за да си върши работата. Нареди да подготвят документите и помоли секретарката ти да изпрати тук един от онези медали. Постарайте се да го излъскате хубаво.
65. В розово
Петък, 28 март: полет UA804 от Сингапур за Вашингтон, окръг Колумбия
Неделя, 30 март: Вашингтон
Ръката на Нолан заздравяваше добре, но бракът му изглеждаше непоправимо повреден. Дъщеря му не му говореше, но Мей Линг и Джоани поне се бяха съгласили да се качат на самолета за Вашингтон за шоуто в Белия дом. Той се облегна на седалката в бизнескласа. Дългите полети на „Юнайтед Еърлайнс“ бяха дяволски добри напоследък, макар все още да бе въпрос на шанс дали ще ти сервира някоя шейсет и пет годишна стара чанта или двойно по-млада фина азиатска стюардеса. Този път бе улучил от лотарията. Една от младите дами, бутащи количката, му напомни за онази магическа нощ преди двайсет и шест години, когато бе срещнал Джоани. О, какво не би дал да върне онова време и пак да види искрата в очите на бившата стюардеса на „Сингапур Еърлайнс“.
Можеше, разбира се, да вини само себе си и самосъжалението нямаше да му помогне. Остави до себе си „Океан от заблуди“. Беше правдоподобна, дяволски сложна и все пак достатъчно добра, за да не може да я остави.
„Интернешънъл Ню Йорк Таймс“ преразказваше голямата новина — бомбардирането от Израел на иранските ядрени инсталации. Либерално настроените редактори на колони се бяха разделили. Произраелското лоби беше „за“, разбира се, докато фракцията „Мир за нашето време“ надушваше американска конспирация. Много коментатори се съмняваха дали бомбардировките са били успешни. От оценката на щетите, разпространена с циркулярно писмо по посолствата вчера, Нолан бе разбрал, че няколко от поразените цели не са били добре защитени или не са били известни досега като военни инсталации. Иран се бе възмутил, че това били мирни научноизследователски центрове, и бе оплакал смъртта на невинни хора, но Нолан бе склонен да вярва, че израелците са ударили точно каквото трябва.
Преди два дни Ноланови бяха получили писмено амнистиите си. По указание на Боб Нолан, Бърт и Майкъл Макгърти се бяха предали в офиса на шерифа в Юкая, окръг Мендосино. След известна доза напълно разбираем скептицизъм помилването от президента бе прието от полицаите, на двамата второкурсници бяха дадени чисти дрехи, нощувка в сносен хотел и самолетни билети до Сиатъл за Макгърти и до окръг Колумбия за Бърт. Единственото, което бе качило Джоани на борда, бе, че Бърт щеше да пристигне в столицата преди тях. Освен това Нолан донякъде я бе умилостивил с обещанието, че 328600 долара от съвместната им сметка, похарчени за наемането на самолета, ще им бъдат възстановени. Е, щяха да преглътнат 50000 за наемането на шриланкийците, болницата и адвокатските хонорари за оцелелия хакер, както и връщането на ЦРУ на известно количество биткойни. Нолан бе предложил на Джоани да гледа в бъдещето — имаха индексирани с инфлацията 142000 долара годишна пенсия, смятано от 1 април.
Нолан бе склонен да подпише споразумение за неразгласяване срещу пенсия, която щеше да образова децата му и щеше да позволи на двамата с жена му да живеят комфортно, стига тя да пожелаеше да го задържи до себе си. Бе разбрал, че дори най-дребното нарушение на споразумението автоматично ще доведе до загубването на пенсията. Но помилването бе необратимо и всички престъпления, извършени до 15 март, се смятаха за изчистени за Ноланови и Макгърти.
Тъмният облак бе смъртта на Марк Уотърман, която бе просто ужасна. Ретроспективно погледнато, те може би никога не бяха имали шанс. Мишките не танцуват със слонове, но това не носеше никаква утеха.