— Пределно, господин Тофър.
— Хубаво. Ако отново ви сгащя тук с… — той погледна към шофьора на Нолан — господин Напикани гащи, или ако някой от посолството някога реши да ни посети, ще приема предизвикателството лично. — Телър пак прегледа паспорта на Нолан. — Имаш ли деца?
— Да, Роб… ъ-ъ, и Джей… дъщеря и син.
— Аха. Да, ето ги… Красиви деца. Поздравления. И жена ти си я бива. Ако някога отново видя някой от хората на Матюс или теб самия, ще ти пратя с колет парчета от семейството ти. Дайте ми сега мобилните си телефони и джипиеса.
Нолан и Кяо се подчиниха. Телър беше извадил три снимки от паспорта на Нолан и многозначително ги прибра в джоба на ризата си. След като свърши с портфейла, го хвърли на капака на хюндая и подхвърли ключовете за колата на Кяо. Ключовете се удариха в гърдите му и паднаха на земята. Нолан прие това като разрешение да свали ръцете си.
Един от главорезите стартира ескалейда, а Телър и другият се качиха в него. Нолан и Кяо останаха неподвижни, докато зеленото чудовище не се скри от погледите им.
2. Да сключим сделка
Събота следобед, 8 март: делтата на Иравади, Бирма
Кяо с мъка се изправи. По бузите му се стичаха сълзи, залиташе.
— Какво стана, преди да се върна? — попита Нолан.
Кяо изпъна напред лявата си ръка и хвана китката ѝ с дясната.
— Той… промуши… ръката ми.
Нолан бързо се приближи и погледна. Когато Кяо пусна китката си, от нея бликна кръв. На мястото, където бе коленичил преди малко, тревата бе окървавена.
— Олеле… Това не е добре. Можеш ли да си мърдаш пръстите?
Кяо беззвучно произнесе „Не“ и поклати отрицателно глава.
Нолан прибра портфейла си и забеляза вдлъбнатината и малкия процеп в капака на двигателя, където бе проникнал върхът на ножа, след като бе пронизал китката на Кяо. Удар, нанесен жестоко.
— Трябва да те види лекар. Скоро съвсем ще се стъмни. Дай ми ключовете и ме насочвай за най-краткия път до града, след като ти превържем раната. — Нолан вече действаше — прибра портфейла на Кяо в задния джоб на шофьора и отвори багажника, без да спира да говори: — Какво стана? Просто ядоса Телър или се опита да избягаш?
— Не.
— Той каза ли ти нещо?
— Попита ме за името ми и погледна картата ми от посолството. Попита за теб. Отговорих му, че си човек от посолството в Сингапур. Заплаши ме, че щял да ми пререже гърлото, ако съм го излъгал. Взе документите ти от задната седалка. Опитах се да го спра. Той ме сграбчи за ръката, натисна я върху капака и я прободе… ножът направо мина през нея. И тогава се върна ти.
Сърцето на Нолан се разтуптя пак. Не се беше главоболил да преглежда папките от Мили, така че нямаше представа какво бе имало в тях, освен зърнистата сателитна снимка. Черният кръг около маскираната сграда и джипиес координатите на гърба щяха да са достатъчни, за да разкрият на Телър каквото е нужно. Всичко останало щеше само да дозабие пироните в ковчезите им. А когато Телър видеше достатъчно, щеше да обърне зеления звяр и да се върне да ги довърши.
— Дай ми ключовете. Трябва да ти видя ръката. — Нолан извади ключа лула от калъфа за ремонт в багажника, свали тънкия платнен колан от карго панталона си и импровизира турникет, който можеше да стяга или отпуска с половин завъртане на ключа. Дръж го толкова стегнато, колкото можеш да издържиш. Трябва да спреш кървенето. — Беше подчертано спокоен. Намести Кяо на предната седалка и му сложи предпазния колан. Запали двигателя и бързо потегли.
Спомни си старите истории от времето в Банкок за миналото на Телър. Телър намираше бойните акции на рейнджърите за много възбуждащи, но за негово нещастие имаше прекалено много шибани тиловаци, които да умуват над уместността на действията му. Така че се махна от плъшоците тиловаци и през 1970-а прие предложението да се присъедини към програмата „Феникс“ на ЦРУ.
През краткото си позорно съществуване „Феникс“ издирваше виетконгски кадри в селските райони на Южен Виетнам — опожаряваше селищата и неутрализираше по всякакъв начин врага — над 80000 души. Южновиетнамците и американските им съветници не бяха много загрижени за съблюдаването на законовите процедури. След като разберяха кои са лошите, ги пленяваха или убиваха, без никой дори да помисли за доказване на някаква вина в съда. Левичарите и конституционалистите в САЩ успяха да закрият „Феникс“ през 1972-ра, подпомогнати от доказателства, че покрай множеството виновни „Феникс“ е ликвидирал и доста невинни.