Погледна шофьора си, който бе подпрял глава на десния прозорец. Кафявата кожа на Кяо изглеждаше маслинено избеляла. Турникетът май бе спрял кръвотечението. Нолан за момент се поколеба дали да не го отпусне малко, за да не загуби Кяо ръката си. Вместо това подкара още по-бързо.
Потъна още по-надълбоко в мрака през 1973-та, когато шефът на ЦРУ Уилям Колби лично го избра, за да оглави наследника на програмата „Феникс“, свръхсекретното поделение F-6. Изпълняващо по същество същия план на действие като „Феникс“, F-6 имаше щабквартира в делтата на Меконг и оцеля до горчивия край на Виетнамската война. Телър бе един от коравите основатели, ненаситен за действие, неспособен да получи дозата си адреналин зад бюрото, поради което бе настоявал да командва лично разузнавателни отряди и да продължи да разбива нощем врати, в което момчетата на „Феникс/F-6“ се бяха специализирали. Телър бе един от най-добрите в издирването на колаборационистите на Виетконг в делтата. Неговата Рейнджърска армия на Република Виетнам го боготвореше. След падането на Сайгон благодарение на силата на личността си Телър убеди трима от южновиетнамските пилоти на щурмови хеликоптери да изведат оцелелите рейнджъри на РАРВ и семействата им в Тайланд минути преди да нахлуе Северновиетнамската армия. Телър така и не се бе върнал в Щатите: беше останал в Банкок и дори се бе забъркал още по-дълбоко в инспирираните от ЦРУ лудории под егидата на „Дабъл Лама Трейдинг“.
Всички, които Нолан бе познавал в Банкок през 1984-85 година, заобикаляха Телър отдалече, особено когато той пиеше или имаше лош ден. Служителите на ДЛТ въздъхнаха с облекчение, когато Телър се бе изнесъл от Банкок през 1978 година. Телър бе сметнал живота на търговец на оръжие за твърде скучен дори когато търговец като него бе движил армия от наркотрафиканти и беше основният партньор на ЦРУ във финансирането на неговите тайни войни в Азия. Телър първи отнесе флага на ДЛТ в Техеран, за да организира там онова, което в крайна сметка се оказа дребна, закъсняла ариергардна акция в подкрепа на династията на Пахлави. Последва друго измъкване на косъм, благодарение на спасителен отряд на ЦРУ, но не преди революционерите да бяха прекарали цял ден в експериментиране на въздействието на различни схеми на свързване на автомобилни акумулатори чрез „крокодилчета“ към тестисите на Телър.
Нолан отново включи лампата над главата си. Кяо приличаше на труп. Нолан погледна напред и видя червен кръст и надпис „24 часа“ на бял фон на знак, висящ на един от магазините вдясно. Намали и се огледа къде да паркира, така че да е възможно най-близо до добре осветения вход. В този момент едновременно се отвориха вратите на две коли, току-що спрели пред клиниката. Той ускори със свистене на гумите. Това беше първата клиника по пътя им — прекалено очевидно. Трябваше да започне да действа с повече въображение, иначе бяха загубени. И все пак смяната на колите, изглежда, бе изиграла ролята си, защото никой не ги последва, поне доколкото можа да види. Нямаше значение. Трябваше да се измъкне възможно най-бързо. Ускори до 120 км/ч и на два пъти рискува максимално при изпреварване. След няколко километра вече се бе успокоил и отпусна малко педала. Да, никой не се бе залепил зад тях. Пое дълбоко дъх.
Телър беше отмъстителен, смъртно опасен маниак. Но беше също така добре организиран, педантичен планировчик и изпълнител, доказателство, за което бе бързото разрастване на ДЛТ в Бейрут, Истанбул, Малта и Сингапур. Всичко обаче се бе променило в края на януари 1985-а, когато съоснователят на ДЛТ Даниел Кранц бе открит мъртъв в апартамента си в „Хотел Ориентал“, гол, с вързани зад гърба ръце с копринения колан на халата му, който бе прокаран през примка на врата и стегнат за дръжката на шкафа. Банкокският патоанатом бе заключил, че смъртта му е случайна, вследствие на „автоеротична асфиксия“. На документ в портфейла на Кранц бе открито името на вече бившия директор на ЦРУ Уилям Колби. В куфарчето на Кранц пък бяха намерени писани на ръка списъци от типа „Кой, кой е“ в министерствата на отбраната на различни азиатски страни и срещу тях числа и номера на сметки в „Банк Кредит енд Комърс Интърнешънъл“ или BCCI (известна в Компанията като Банка на мошениците7). Международната преса и тайландските вестници бяха задали неудобни въпроси.
Телър отлетя от Банкок за Сингапур, откъдето се зае яростно да потулва нещата. Старшите тайни агенти Нед Уиндам, Пол Хатемър и Франк Каултър — малцината, които можеха да се оправят с Телър пристигнаха да минимизират последиците от лудориите му и да блокират излизането на далаверата в пресата. Нолан бе от низшите изпълнители в тази клозетна афера, но дори само от присъствието си в миманса бе разбрал, че с Телър шега не бива.
7
В оригинала BCCI (Bank Credit and Commerce International) може да е съкращение и за Bank of Crooks and Cocaine International. — Б.пр.