Повлече се през боклуците. Като дете си бе играл много пъти на извличане на останки — и ето; вярно, боклуци, но все пак останки. Развалините на стол. Отломки от ординатор. Разпръснатите чаркове от потрошена пишеща машина. Той поразбута отломките с крака.
Нещо изтрака и се изтърколи от парцалите. Череп.
— Какво стана? — извика Вуринам в отговор на крясъка на Шам.
— Нищо ми няма — провикна се Шам. — Само се стреснах. Няма нищо.
Шам се вгледа в черепа, а той впери очните си кухини в него. Гледаше го и с трето око, акуратна дупчица право в средата на челото. Той срита дрипите. Имаше и други кости. Макар и да не стигаха за цяло тяло, помисли си Шам с новопридобитата си, съвсем крехка проницателност.
— Мисля, че намерих капитана — каза тихо Шам. — Мисля също и че капитанът няма кой знае каква нужда от спасяване.
От голата пръст в една прозоречна рамка стърчеше кост от ръка. Беше забита дълбоко. До нея имаше счупена чаша, кален чиреп. Все едно някой бе копал с нея.
Шам не беше бебе. Той знаеше, разбира се, че това са суеверия, че пръстта не е отрова буквално. Много години бяха минали от времето, когато той си мислеше, че едничкият допир до нея наистина би го убил. Но действително бе опасна, със сигурност. Цял живот го бяха учили да я избягва, и не безоснователно.
Ала сега той приклекна. Бавно протегна ръка. Плахо боцна пръстта в прозореца и отдръпна веднага ръката си назад — все едно бе докоснал нажежена печка. Това му напомни как на брега в Стрегай съучениците го накачулваха на края на острова, до глинестата пръст на морелсите, сред преплетените железопътни линии. Всеки буташе другия, за да я пипне.
Шам сбръчка лице и уви ръката си в ръкава. Издърпа костта от земята и я захвърли по-надалече. Стегна се. Бавно бръкна в дупката, за да открие какво е вадил или заравял мъртвият в земята.
Заскърца със зъби. Вътре беше студено и сухо. Той поопипа. Изпъна пръсти. Напипа нещо. Повъртя го в ръка, вкопчи се с пръсти в него и бавно го измъкна от пръстта. Пластмасова плочка, като тази в неговия фотоапарат. Карта. Той я пъхна в джоба си, легна по корем и пак бръкна в дупката.
— Шам! — подвикна Вуринам. Шам прилепи буза до земята. Чуваше извън купето плющене на криле като прелиствани страници, писъците на завръщащите се дневни прилепи. — Шам, излизай!
— Чакай малко — отвърна Шам и пак изпъна пръсти.
Нещо го ухапа.
Шам подрипна нагоре като играчка на пружина; крещеше от ужас и оставяше кървава диря след себе си. Вуринам викаше, прилепите пищяха, а откъм земята се разнесе тропот.
Шам разбра къде са отишли останалите кости на капитана. Разбра какво е разкъсало всички дрехи. Хукна към страничната врата, но наранената му ръка не можеше да издърпа нагоре тежестта му. В прозоречните рамки пръстта се надигна. Зловещо изхрущяха кости. Шам се втренчи в дупката. От дълбините ѝ го гледаха две очи.
Звярът се изправи. Изскочи от тунела си. Прогриза си изход. Страшилище с бледа и сбръчкана мъртвешка кожа, с ужасяващи, остри като бръснач зъби.
Голият къртоплъх изскочи от земята.
Осем
Откакто човечеството кръстосваше морелсите, за свирепостта, мощта и кръвожадността на подземния свят се носеха легенди. и по островите, над грунднорма, има хищници, разбира се. Котки от хълмовете, вълци, варани, агресивни безкрили птици и всякакви други хапят, тормозят и убиват непредпазливите. Но те са само една част от сухоземните екосистеми, върхове на животински пирамиди, изградени от многообразни форми. Тези системи обхващат огромно разнообразие от поведения, включително сътрудничество, симбиоза и нежности.
За разлика от тях подземните твари и животът в равноземието — нейната повърхност, са по-прями и изисква да си нащрек. Почти всеки иска да изяде почти всички останали.
Има и тревопасни. Корнегризци. Но те са малобройно и нещастно малцинство. Да речеш, че Боговете Свадливци на морелсите, когато техните кавги са създавали света, са ги турили там, за да им спретнат гаден номер. Погледнете под релсите и траверсите: зверовете, които дълбаят пещери, изравят тунели, намъкват се в мрежите на другите, надигат се и потъват над и под земната повърхност, които се процеждат през процепи в разпукания свят, навиват се на кълбо около коренища и сталактити, са — в съкрушителното си множество — свирепи хищници. Има нещо в компактната материалност на този свят, размишляват естественици, което изостря житейските напрежения. В сравнение с него островните екосистеми са оазиси на пацифизма.