Тези дивашки подземия и равноземието не изключват сложността. Съществуват много начини, често твърде находчиви, едно прегладняло животно да изяде друго или някои злочести жена или мъж. Зверовете от морелсите дават шанс на всички тях. За железничарите това означава йерархия на страховитостта.
Бързокраките бегачи от равноземието са си страшни — ще ви кажат за животните, които търчат по земята, погнати от глада, и прескачат релсите, ала най-голям ужас будят ерухтонните зверове. Това е дума от морелсите. Тя означава „онова, което изравя земята отдолу и излиза на повърхността“.
А сред тези ерухтонни зверове познавачите на животинската агресия спорят кой е най-страшният. Размерът, ненаситността и остротата на ноктите, макар и важни като съображения, може да не са решаващи за най-страховития ловец. Има и други, още по-странни неща, които трябва да се вземат под внимание. Съществуват причини едно определено животно, над всички, един конкретен тунелокопач повече от всички други да има свое уникално и страшно място във въображението на пътешествениците по релси.
Девет
С тласък на отвратителните си безноктести лапи къртоплъхът изхвърча към него. Шам се препъна. Спъна се за късмет. Животното прелетя над него, удари се в стената и се свлече надолу зашеметено.
В Стрегайския терариум Шам беше виждал такива зверове. Одомашнени видове, завързаци, дъвчещи разни остатъци, дето им ги подхвърляха пазачите. Държаха ги грижливо отделени един от друг. Точно сега под него дивите братовчеди на тези затворници прогризваха пътища в земята със зъбите си гилотини. Изскачаха пред очите му. Прииждаше цяла колония. Колектив от войници. Мислеха с общия разум на рояка, с който пазачите им в Стрегай толкова усърдно им пречеха да се сдобият.
Къртоплъховете се изтръскваха от пръстта. Подобни на голи и сбръчкани новородени бозайници, раздути до размерите на куче, те щракаха със страшните си зъби. Очи като стафиди, набодени в тесто. Дишаха гърлено. Земята ръмжеше.
Шам скочи към вратата на покрива. Увисна. Зверовете се стълпиха. Шам чу скърцане на зъби.
Пръстите му се изхлузиха.
Той падна.
Хванаха го.
Вуринам, току досами вратата, го сграбчи за ръката и изпъшка от усилие. Животните скачаха върху краката на Шам и ги хапеха. Вуринам дърпаше, Шам се набираше и заедно успяха да го измъкнат. Той падна сред екипажа в прекатурения вагон.
— Айде! — кресна някой. Хората заподскачаха по останките от мебели, задумкаха по земята с пръчки и оръжия по земята, щом тя се размърда. Муцуни на къртоплъхове със зъби като мотики изтласкваха отдолу чакъла в прозоречните рамки и той вреше и кипеше.
Като се прилепяха до стените и прескачаха светкавичните нападения на колонията, железничарите се изправяха и се измъкваха навън. Шам чу стрелба и се втурна по накривения покрив.
Прилепи го удряха и блъскаха. Шам скочи, метна се и тупна тежко сред бегълците във вагонетката, докато Гансифър Браунол и останалите продължаваха да млатят плъховете, изскачащи от земята навсякъде около тях, и стреляха във врящата пръст. Бархетна животинска муцуна изникна до ръба на вагонетката — само треперещи мустаци и злобен устрем. Шам заопипва за нещо тежко и му попадна един чайник, оставен по някакви тъпи съображения във вагонетката — ръката му го напипа и той замахна с него.
Щом се приземи, Вуринам залитна и мощно се блъсна в Ънкъс Стоун. Той самият залитна към ръба на вагонетката, килна се, прекатури се извън борда и изпадна между две линии.
На земята.
Стоун зарита. Потъна цели три пръста в рохкавата пръст. Твърде късно — всички го видяха — някой изкрещя: „Човек зад борда!“
Къртоплъховете едновременно извърнаха очи нагоре — кукли на един конец. Прекатуреният вагон потръпна, сякаш нещо грамадно под него изведнъж бе проявило интерес. Къртоплъховете се гмурнаха в синхрон и закопаха със зъби към Ънкъс. В пръстта се надигаше вълна и напредваше към вагонетката.
— Хващай руля! — кресна Вуринам, протегнал ръка. — Потегляй!
Ънкъс пълзеше. Тромаво четириного. Къртоплъховете настъпваха, вдигайки облаци злокобен прах. От мощната подземна оран огромната бразда продължаваше да се надига. Стоун писна.
Вуринам го сграбчи и затегли, а другите се вкопчиха във Вуринам. Раздразнени прилепи хвърчаха хаотично около Шам и го караха да млати въздуха с ръце. Земният вал се надигаше и ръмжеше, и пращеше, а вътре в него Шам различаваше грамадна гърбица от увиснала кожа — къртоплъх, два пъти по-голям от всички други. Това бе рой къртоплъхове и насам идеше царицата.