Морелсите: обширна и разнообразна екосистема от влакове. Те вървяха под жиците по няколкото малобройни мили оборудвани с ток крайбрежни релси. Ето тумбеста железница от лъсната стомана, с потъмнени малобройни прозорци, а колелата му ги въртяха закривени назад бутала, стърчащи от хълбоците ѝ. Какви бяха тия навъсени физиономии на Фремло и на целия екипаж на Шам? Тази овладяна погнуса, проличала у капитан Нафи?
Аха… Това беше влак галера. В жежкия му търбух десетки роби бяха приковани в редици и налягаха дръжките, за да въртят колелетата, насърчавани от бичове.
— Как могат да го позволяват? — въздъхна Шам.
— Манихики наричат себе си цивилизовани — отвърна Фремло. — На брега няма робство. Но ти знаеш как работи пристанищният мир. На всеки влак в пристанището важат законите на родината му. — По земите в морелсите имаше толкова много закони, колкото и земи. В някои от тях имаше роби.
Шам си представи как издънва вратите с ритници, търчи по коридорите на влака и застрелва тия подлеци, надзирателите. Срам го беше от безсилието му.
и соларни влакове от Гул Фофкал; лунни — от кой знае къде; педални влакове от Мендана; рококо влак с часовников механизъм, при вида на който Жед се усмихна и козирува, докато екипажът му пееше песни за навиване и въртеше големия ключ; влакове с бягащи пътечки от Кларион — екипажите им тичаха, за да ги задвижват; влакчета, теглени от стада от копитни животни, вървящи покрай релсите, способни да отблъскват хищниците, заровени в морелските плитчини; едноместни влакоциклети; тромави военни влакове, задвижвани от невидима енергия; електрически влакове, които преминаваха с пращене и искри.
Манихики.
Първата задача на Шам в пристанището не беше, както очакваше, да навива бинтове, нито да разтреби каютата на Фремло, нито дори да напазарува каквито там докторски джунджурии бяха нужни. Вместо това, за удивление на Фремло, който го посрещна с присвиване на очите, самата капитанка нареди на Шам да я придружи в така наречените „нейни поръчки“ в град Манихики.
— Ти никога досега не си бил тук — каза тя, докато си нахлузваше ръкавиците — лявата прекроена така, че да пасва на неорганичната ѝ ръка, проверяваше копчетата и закопчаваше фрака си, изтупваше праха от колосаните си дълги тесни панталони.
— Не, капитане. — Шам си мечтаеше да има хубави впити дрехи, в които да се нацеди.
Покрай вагонетката сред пукането и хрускането на разровена пръст се показваха любопитните чипи физиономии на местните къртици и земни плъхове, големи колкото бебета, полуопитомени и добре охранени от изхвърляните остатъци от храна и органични отпадъци. Слепи или не, те като че поглеждаха Шам в очите. Дейби стискаше рамото му по целия път към пристана, чак докато слязоха на сушата.
и те навлязоха в града, който, както внушаваше на Шам ограниченият му опит с алкохола, беше също тъй главозамайващ като пиянството. Шумни докове, гъста многоезична тълпа. Дюдюкания, смях, крясъците на търговците. Шам виждаше хора, облечени с дрехи във всевъзможни фасони и цветове и от всякакви традиции, от просешки дрипи, през гумирани комбинезони до цилиндрите на жреците на Схватливия Ом, подражаващи на контешкото облекло на своя бог. и — Шам се кокореше насреща им — стъкмените от какво ли не откачени костюми и самоделни униформи на търсачите на останки.
Учени от Роквейн наблюдаваха фокусници от Тарп; пратеници от Кабиго придърпваха одеждите си, за да ги извадят от локвите на Манихики; ловци в комбинезони от Питман си разменяха карти и се закачаха с небелази от Колония Кокос. Кейовете бяха свърталища на джебчии, играчи на нагласени игри, мошеници, фалшиви оцелели от бутафорни влакокрушения, просещи милостиня. Шам нямаше пари, че да си ги пази.
Историята тук изглеждаше безсмислена или поне озадачена. Тази сграда бе величествено нова, със стомана, вградена в мазилката. Тази до нея — по-стара с няколкостотин години и занемарена. Град мелез. Каруци, теглени от животни, рикши, двигатели с вътрешно горене ръмжаха покрай улични съоръжения в безброй различни стилове, къщи, изградени от материали, които изобщо не приличаха на строителни. Все едно някой ги е вдигнал заради бас.
Флотски офицери от Манихики се разтакаваха в униформи — наполовина на дежурство, наполовина на показ, наполовина на флирт с минувачите. Да, сметката бе вярна: такова перчене можеше да се състои само от три половини. Те можеха да изреват някое наставление към преминаващо хлапе или да се намесят в някоя дребна препирня със суров, законно одобрен замах. Представете си ги на релси — помисли си Шам. Ферофлотски влак, който гони пиратите, топовете му гърмят, спасителни мисии и наемна защита.