Дейби излетя в ниското небе и се залови да проучва стрехи, резби, гаргойли, стъкмени, осъзна Шам, от останки.
— Внимавай! — подвикна той на прилепа. Може би над Манихики хвърчаха летящи скорпиони колкото ръка. Представа си нямаше.
Той следваше капитанката, промушваше се през гъмжилото. Покрай магазини, сергии и улични търговци, които продаваха бутилки и магнити. Цветя и фотоапарати. Илюстрации със зверове и ангели, наказващи високомерните, промъкващи се в нощта и поправящи релси, на въртокрили птици от отвъд пределите на света.
Влязоха в район с книжарници, където, осъзна Шам, имаха широки възгледи относно това кое прави книгата книга. Тъмни стаи, пълни с хартия и кожа, дискове за ординатори и ролки филмова лента. Поздравяваха капитан Нафи любезно и почтително. На не един щанд тя съобщаваше името си и продавачът проверяваше в счетоводната книга или отваряше файл на светещ екран.
— „Неизвестното“ — мърмореха те. — Правилно ли е това? Общи теории. Освен това „Плаващи означения“, „Асимптотен Телос“ „Изплъзваща се цел“, „Загуба“. Това имаме ние за вас. — Те сравняваха отбелязаните за нея теми с новопридобити текстове. — „За ловуването на философии“ от Сюлейман има ново издание. Имаше и една статия, чакайте да видя, „Залавянето на плячка“ в пред-пред-пред-предпоследния брой на „Тримесечник на капитана философ“, но вие сигурно сте я видели — и тъй нататък.
„Какво правя аз тук? — мислеше си Шам. — Ако ѝ е трябвал черноработник, защо не е взела Шосундер?“
и все едно чула тази мисъл, капитанката измърмори:
— Хайде де, Сурап, вдигни очи. Твоето предложение ни доведе в Манихики. Браво. Смяташ да проспиш тези гледки ли?
Тя обмисляме достойнствата на различните текстове, които ѝ преподнасяха. Тези, които купуваше, безмълвно подаваше на Шам. Чантата му натежа.
В един грамаден, запуснат и порутен склад, от чиято вътрешност се чуваше креслива препирня, Дейби се залови да проучва покривите. Нафи го проследи с поглед как излита.
— Я ми кажи пак — рече тя — на кои места според приятелката ти би могъл да се намери следач.
— На улица Каменоделска — отвърна Шам. — На пазара. Тя каза, че там са най-хубавите останки.
Тя посочи една табела на стената. „Пазарът на улица Каменоделска“. Шам зяпна. Нафи, не ще и дума, знаеше що за артефакти жадуваше да види той. След като се тътриха из всички книжарници, дали това бе награда, че ѝ каза за техниката?
— и тъй — рече Нафи и посочи с внезапен, прелестен замах на ръцете, че той трябва да влезе пред нея, — отивам на пазар за останки.
Двайсет и девет
— Книгите у теб ли са? — рече капитанката. — Твоята задача е да ги отнесеш на влака. Сурап, няма да си ми нужен за известно време.
— Трябва да се връщам? — „Та ти току-що ме вкара тука!“ — помисли си той.
— Точно така. До мръкване си искам книгите.
— До…? — Дотогава имаше още часове. Разполагаше с часове. Тя му отпускаше часове! Часове, за да се ориентира из улиците на Манихики. Из този пазар. Нафи му подаваше банкнота. и пари ли?!
— За обяд. Ще ти го приспадна от твоя дял.
Той смотолеви някакви благодарности, но Нафи вече си бе отишла.
„Е, ето ме тук — помисли си Шам вяло. — Сред останките.“
Пазарът се намираше в един безистен. Горе — етажи с оживени пътеки, до които се достигаше по вити стълбища. Около Шам — сергия след сергия с потресаващи намерени отломки. Навсякъде кънтеше шумът от опитите за продажби, караници, пеене, обявяването на стоката. Малък оркестър акомпанираше на всички тези дела на китара и обой, жена наглеждаше странните звуци, излизащи от нещо, прилично на костена кутия.
Хора, спретнати и мърляви, делови жени и мъже, наемници в сурово облекло и главорези за продан. Железничари. Книжовници. Сановници и изследователи, облечени в разкошното или странно, или варварско облекло на родината си. и навсякъде — търсачи на останки.
„Знам, знам — помисли си Шам в отговор на напътствията и предупрежденията, отправени му от Трус и Воам. — Знам, че са фукльовци. Но все пак!“
Търсачите на останки си подвикваха на жаргон. Приплъзваха многопластови забрала пред лицата си и пак ги вдигаха, натискаха капси и издатини по защитните си комбинезони, кожените си престилки тип касапски и панталони с многобройни джобове. Бърникаха и ръчкаха из странни кутии, разни парчетии и джунджурии — останки, които излъчваха цветове и образи във въздуха, пееха и затъмняваха светлината на тукашните лампи и караха кучетата да лягат.