— Ами… Благодаря.
— Мисля, че твоите приятели те чакат. — Сироко кимна към бандата, която все така го наблюдаваше.
— Те не са ми приятели — заяви Шам.
— Хм… — Жената се понамръщи. — Тогава се пази, ако обичаш!
Щеше да се пази. Шам вече беше готов.
Имаше случаи, в които го обвиняваха, че бил малко заспал, той, Шам ап Сурап, но не и този път. Той метна чантата с книгите на рамо, благодари пак на Сироко и излезе от сградата. и действително не се изненада кой знае колко, когато излезе на следобедното слънце в Манихики и бандицата се изсипа накуп от залата подире му и го погна; задърпаха чантата му, парите му, връхлетяха го, размахали юмруци.
Трийсет
Значи бой.
От какъв вид?
Таксономията на боевете е обширна. Те са били подложени векове наред на сложен и изчерпателен категоричен императив. Човеците не обичат нищо повече от това да класифицират събитията и явленията — препинателни знаци на техния живот.
Някои се оплакват от този факт: „Защо всичко трябва да бъде подреждано в кутийки?“ — казват те. и това си е оправдано до някаква степен. Но този енергичен стремеж да разделяш, подразделяш и назоваваш е доста оклеветяван. Подобно преразпределяне на понятията е неизбежно и е разумна защита срещу онова, което инак би се възправило срещу нас като съвършен хаос. Уместните разногласия са не дали ще делим, а как.
Определени типове събития биват особено внимателно категоризирани. Например боевете.
Онова, което тичаше към Шам и обявяваше присъствието си с гърлени насмешки, беше зараждаща се бойност, пренасяна по векторите на осем-девет агресивни младежи и девойки. Но какъв вид бой?
Нека бой да е равно на x. Дали тогава това беше x на игра? X до смърт? X за чест? Пиянски x?
Шам се съсредоточи. Към него летяха ръце и обувки. Една от ръцете всъщност посягаше към чантата му и по този начин отговаряше на въпроса.
Това тук беше обирджийство.
Трийсет и едно
Двама едри момци го нападаха. Шам се приведе — движеше се бързо за набит младеж. Беше обкръжен, нападателите му крещяха и отново го нападнаха, и сега той риташе, и този ритник беше повод за гордост, ала те бяха твърде много и той се опита да скубе, но някой го удари в окото и той целият се разтресе за миг…
Нещо се намеси. Звук, пронизителен и напълно нечовешки. Разгневени прилепови бели дробове! „О — помисли си Шам. — Красавецо!“ От неговата принудителна гледна точка, проснат по гръб, вдигнал ръце, за да отбие удар, той видя, обрамчен от осветените отзад облаци, с разперени криле и изопнати ципи на крилете да връхлита малък, покрит с козина призрак отмъстител — Дейби.
Чу се и друг глас. Момчешки:
— Абе, копеле!
Зад най-високия и най-тежкия от обирджиите стоеше младежът, който Шам бе забелязал да наблюдава тези, които следяха него. Той се приближи, като се блъскаше здраво, вдигнал ръце. Посипалите се удари на новодошлия и пърпоренето на кокалестите, ципести криле на Дейби. Атаките на момчето бяха, за посинените очи на Шам, по-скоро сърцати, отколкото резултатни, но обирджиите офейкаха. А Дейби им внушаваше неподправен ужас — дребен, ала толкова демоничен на вид, и с тия тракащи зъби.
Нападаха в изблик на лудост. Шам се надигна колебливо на крака, нападателите внезапно търтиха да бягат, момчето, притекло му се на помощ, крещеше подире им проклятия, а Дейби, храбрият, великолепен телохранител с размер на мишка, да го благословят и пазят Каменноликите богове на Стрегай, продължаваше да ги преследва, все едно щеше да ги хване и изяде като мухи.
— Добре ли си? — Спасителят му се обърна и помогна на Шам да се изтупа. — Малко кървиш.
— Да — рече Шам и поопипа лицето си с пръст, за да провери колко тече. Не беше тежко. — Благодаря. Мда. Много ти благодаря.
Момчето тръсна глава.
— Сигурен ли си, че си добре?
Сигурен ли беше Шам, че е добре? Остатъците от докторлъка изплуваха най-отгоре в ума му. Беше леко изненадан, че изобщо са си там. Зъби? Всички тук, само леко разкървавени. Нос? Не се лашка насам-натам, макар и да боли. Лице — ожулено, но това беше всичко.
— Да. Благодаря.
Момчето вдигна рамене.
— Побойници — рече то. — Те всички са страхливци.
— Така казват хората — рече Шам. — Аз мисля, че все някъде трябва да съществува някой и друг побойник смелчага и всички малко ще се шокират при срещата с тях. — Той провери джобовете си. Парите все още бяха у него. — Ти как разбра, че ще ме нападнат?