Шам се измести, за да вижда по-добре. Куекс въртеше шайби и светлинките се променяха. Меняха цвета си, разположението си, скоростта си. Шам спря да шава, а после пак продължи и щом се размърда, и онези светлинки се оживиха. Той премига и пак се размърда. Лудориите на светлинките продължиха да съпровождат движенията му.
— Какво става, по дяволите? — възкликна Куекс. Боцна едно копче и сиянието в ръката му се разрасна. Инструментът се водеше по Шам. Дейби си показа главата от ризата му.
— А! Животното е! — възкликна капитанката. — Онова нещо още е на крака му. Това тук улавя нещо от онова, някакъв обратен сигнал. Куекс, ще трябва да го настроиш. Да се погрижиш вместо това да търси ей тези. — Тя разтърси шепата си, пълна с приемателни устройства. Те се раздрънкаха, а приемателят се разкряка като патка и светлината му пак се промени.
— Както казвам — рече капитанката, — учене ще падне. Но все пак това променя нещата, нали? Тъй, тъй, тъй. — Тя потри ръце. Погледна Шам, от когото беше тръгнала идеята да издири този механизъм. Не се усмихна — та тя беше капитан Нафи! — но пък му кимна! Което бе достатъчно да го ошашка. — Проверете с какви подробности разполагаме, установете къде за последно се е появил знак. Къде бихме могли да намерим добри къртоловни полета. Точно нататък ще поемем.
Трийсет и шест
— Зная, но не можем просто така да го зарежем — рече Деро.
— Ние не го зарязваме просто така — възрази Калдера. — Не е като да нямаме хора, които ще идват да се грижат за него. Мислиш си, че на мен няма да ми е мъчно за него ли? Ти знаеш, че той би искал да заминем.
— Знам, но яз не искам да заминем. Не и той да остане тук. Той има нужда от нас.
Братът и сестрата Шроук се бяха оттеглили в друга стая, за да водят този спор, но ако си мислеха, че така Шам няма да ги чува, грешаха.
— Деро! — Калдера говореше полугласно. — Той ще забрави, че сме заминали.
— Знам, но после ще се сети и пак ще се натъжи.
— и после пак ще забрави.
— … Зная.
Когато Шроук излязоха в коридора, където чакаше той, Деро, със зачервени очи, се вторачи в Шам, сякаш го предизвикваше. Калдера стоеше малко по-назад от брат си, с ръка на рамото му. Те се вгледаха в очите на Шам.
— Заради него не заминахме да ги търсим — обясни Калдера. — Доста време мина. Не че това, което ни каза, беше голяма изненада. Но той…
— Той чака — рече брат ѝ.
— Байро чакаше вест — допълни Калдера. — Това пише той. Писма до тях. Ти пишеш ли писма, Шам?
— Не толкова често, колкото е редно. С Трус и Воам… — Шам млъкна, изведнъж осъзнал колко време е минало, откакто им е пращал вести. — Снощи — рече той. — Предния път, когато идвах. Когато излязох, видях нещо. Някого. Къщата ви… — Изглеждаше мрачен. — Наблюдават я. — Шроук го гледаха втренчено.
— Ами, да — Деро вдигна рамене.
— А… — възкликна Шам. — Щом знаете…
— Разбира се — рече Калдера.
— Ама разбира се, то е ясно — потвърди Шам. — Но нали се сещате, само исках да се уверя. А защо? Защо „разбира се“?
— Защо я наблюдават ли? — попита Калдера.
— Защото ние сме Шроук — отвърна Деро и се посочи с десния си палец, щом обяви това, а с левия изплющя с тирантите си. Вдигна вежда. Шам не можа да сдържи смеха си. Дори и Деро се понацупи, но после също се засмя.
— Те са нещо като търсачи на останки, както казах — обясни Калдера на Шам. — и нещо като създатели. и изследователи. Ходили са по места и са вършили неща, които на тази паплач много ѝ се иска да върши. Искат да знаят къде са се дянали и защо.
— Кой иска? — попита Шам. — Коя паплач? Манихики?
— Манихики — отвърна Калдера. — и затова, разбира се, след като те не се върнаха, Байро не можеше да отиде във флотата. Издирването и спасяването не са им приоритет. О, те дойдоха с предложение за издирване, разпитваха какви карти имаме, къде са ходили те.
— Все едно пък ще им кажем на тях! — възкликна Деро. — Все едно пък сме знаели!
— Те не водеха дневници, докато пътуваха с влака — каза Калдера. — Затова са скрили онази памет. Дори и ранен, единият от тях се е погрижил да я закопае в земята. Сигурно са разбрали, че съдържа намеци за това къде са били.
— Там, където ходеха, те минаваха по заобиколни пътища, и по обратния път също — обясни Деро.
— Татко Байро може и вече да е малко… — Гласът на Калдера затихна и пак се извиси. — Но не беше чак толкова изкуфял, че да се довери на флотата. Нито пък да им каже какво знае за маршрута.
— Значи е имало скица? — попита Шам.
— На влака — не. Нямаше и такава, която биха могли да разчетете ти или те. Манихики искаше да ги намери, но поради свои причини, не заради нас. Шроук никога не са им давали онова, което искат те. — Гласът ѝ звучеше гордо. — Всевъзможни мотори и машини, направени така, че никой друг не можеше да ги направи. Те искаха да се върнат не мама и другият ни татко, а онова, което може би са носили със себе си. Онова, което може да са създали или открили.