Вселената вонеше на кърт: кръв, пикня, мускус и тор. На лунната светлина всичко изглеждаше оплескано с катран — толкова черна изглеждаше червенината на кръвта на фаровете на влака. Червено, черно, червено-черно, и докато се носеше като листче към морелсите и се оглеждаше назад, Шам си представяше „Медис“ като малка линия от светлини и огньове, чуваше музиката на неговите инструменти и железничарските песни, погълнати от грамадната южна шир от лед и замръзнали релси. Всичко се разстилаше навред от центъра на вселената, който в момента бе муцуната на кърта. Вцепененото озъбване, покритата с тъмна козина злобна гримаса, сякаш дори и в смъртта едрият хищник запазваше презрението си към онези, които, колко възмутително, го бяха сгащили.
— Ей!
Доктор Фремло го сръчка и Шам се олюля. Беше заспал и сънуваше накрак.
— Добре, докторе — изпелтечи той. — Ще… — и се опита да измисли какво „ще“.
— Върви да положиш канче — рече Фремло.
— Мисля, че господин Вуринам иска…
— А кога господин Вуринам е взел диплома по медицина? Аз доктор ли съм и шеф ли съм ти? Предписвам ти сън! По един, веднъж на нощ. Веднага.
Шам не възрази. В момента, както никога, той знаеше точно какво иска: именно да поспи. Потътри се към студа, далече от празната клетка от ребра, която някога беше кърт, и навлезе в лъкатушните коридори. Към своето кътче. Една кушетка сред многото. През хъркането и пръдните на онези, които вече бяха се прибрали от смяна. Пеенето на касапите, останали зад гърба му, бе дрезгавата приспивна песен на Шам.
Три
— Чудно! — бе възкликнал Воам, когато намери на Шам работата на „Медис“. — Чудно! Ти вече не си дете, достатъчно голям си да работиш, а по-хубава работа от доктор няма. А къде другаде ще я изучиш толкова бързо и в дълбочина, освен при доктора на къртоловен влак, а?
„Що за логика?“ — искаше се на Шам да изкрещи, но как би могъл? Ентусиазираният, космат, бъчвоподобен Воам ин Сурап, който му се падаше някакъв там братовчед, роднина по майчина линия, с когото отношенията му бяха такива, че не допускаха да му се озъби, един от двамата, отгледали Шам, не беше железничар. Воам въртеше домакинството на един капитан. Единствените хора обаче, на които имаше повече уважение от къртоловците, бяха докторите. Което не си беше за учудване, като се има предвид колко много от времето си прекарваше с тях другият му сурогатен родител и нещо като братовчед, прегърбеният и ъгловат Трус ин Верба. А и те се държаха твърде любезно с вресливия стар хипохондрик.
Шам можеше да откаже уредената му от Трус и Воам работа толкова, колкото можеше да стъпче дрехите на старците в кучешки лайна и морелска пръст. Не че имаше какво друго да предложи, колкото и да си пънеше мозъка. Достатъчно дълго капризничи и си клати краката, след като завърши училище, където също си бе прекарвал времето в клатене на краката, макар и по-младежки.
Шам бе сигурен, че имаше нещо, с което гори от желание да се занимава и отлично му подхожда. и затова още повече го потискаше, че не може да каже какво е то. Беше твърде не наясно със своите интереси, за да продължи учението си; твърде предпазлив в компания, може би поочукан от училището, където не беше точно звезда, че да преуспее в търговията или в услугите; твърде млад и туткав, че да се отличи в тежкия труд: опитите на Шам да се пробва в разни дейности накрая го разстройваха. Воам и Трус проявяваха търпение, ала се тревожеха.
— Може би… — бе рискувал той неведнъж. — Тоест, какво ще кажете за… — Но двамата мъже вечно пресичаха в зародиш тази тема в необичаен за тях сговор.
— В никакъв случай! — отсече Воам.
— Няма да стане — заяви Трус. — Дори и да имаше при кого да учиш — а ти знаеш, че няма, тука е Стрегай! — това е опасно и съмнително. Знаеш ли колко много просяци са се мъчили да си изкарват хляба с това и не са прокопсали? Трябва да имаш определени… — и той погледна нежно Шам.
— Прекалено си… — обади се Воам.
„Прекалено какво?“ — мислеше си Шам. Опитваше се да се вбеси от колебанията на Воам, но успяваше да го докара само до униние. Прекалено некадърен? Това ли е?
— … прекалено добър момък — заключи Трус и се ухили, — та да се пробваш в извличането на остатъци.
В желанието си да му даде нежен, грижовен тласък, да бъде възрастната птица, която изтиква оперушинилото се малко, за да литне ужасено, с крясъци в първия си полет, Воам му беше направил услугата да го уреди като чирак на къртоловен влак под опеката на Фремло.