„Знам какво ни трябва“ — мислеше си Шам, докато сприхави офицери нареждаха на виновниците да чистят кенефите. Беше подочувал разни влакови познания втора ръка по въпроса какво трябва да се прави, когато напреженията нараснат. „Трябват ни П и Р“. Съвсем неотдавна той не знаеше какво значат тези П и Р. Може би на отегчените мъже и жени, мислеше си той, им трябваха Памет и Репички. Положение и Ролери. Покой и Разум.1
Един бозав следобед под потните облаци Шам се присъедини към кръг от свободни железничари, които вдигаха врява на покрива на един вагон. Бяха се събрали около оградена с върви арена, на която две тромави насекоми стояха едно срещу друго. Бяха танкови бръмбари — тежки буболечки колкото длан в цветовете на дъгата, самотници по природа и налитащи на бой, когато им отричаха тази природа, тъй идеални за това гадно място. Те се колебаеха да започнат, видимо наплашени. Дресьорите им ги ръчкаха с нагорещени пръчки, докато се впуснаха неохотно в атака и черупките им изтракаха като разгневена пластмаса.
Интересно беше, предположи Шам, ала безмилостното подстрекателство на собствениците спрямо насекомите не беше приятно за гледане. В клетки в ръцете на колегите си той видя гущер подземник с нервна подигравателна усмивка на влечуго, сурикат и бодлокож къртоплъх. Бръмбарите се бореха само за загрявка.
Шам поклати глава. Не че бръмбарите бяха по-малко принуждавани или се биеха по-неохотно от плъховете или скалните зайци, но дори и раздразнен от едностранчивата си собствена солидарност на бозайник, Шам не можеше да не я изпитва. Той заотстъпва назад… и се нахака право в Яшкан Уорли. Шам залитна и се килна към другите зяпачи, а подире му се чу сърдито ръмжене.
— Къде отиваш? — провикна се Яшкан. — Не ти стиска да гледаш ли?
„Не — помисли си Шам. — Просто не съм в настроение.“
— Ела тука! Мек корем и мека душица? — издюдюка Яшкан, а заедно с него и Валтис Линд и още неколцина, които не ги мързеше да подмятат обичайните жестокости. Обсипване с прякори, което неприятно напомняше на Шам за училището. Лицето му светна в червено като фар.
— Това е само на майтап бе, Шам! — подвикна Вуринам. — Кога ще пораснеш! Връщай се тука.
Но Шам си тръгна и си мислеше за обидите и за тези бръмбари, които безсмислено се осакатяваха, и за уплашените животни, които си чакаха реда.
Минаха край друг къртоловен влак, дизелов, също като „Медис“; флаговете му съобщаваха, че е от Роквейн. Екипажите помахаха един на друг.
— Тия не знаят да трепят къртици, та дори и кърт самоубиец да ги емне да го убият — мърмореше зад усмивките екипажът на „Медис“. Роквейн бил такъв и онакъв, продължиха те да нареждат изобретателни проклятия за своя южен съсед.
Релсите тук възпрепятстваха непринудените срещи, другарските сбирки, обмена на новини и писма. и затова Шам се учуди, като видя Гансифър Браунол, мрачната и изрисувана със сложни татуировки втора помощничка, да разтваря ловно хвърчило от онези, които мятаха в Кларион, нейната далечна, неприветлива родина.
„Какво прави тя?“ — помисли си той. Капитанката закрепи писмо за хвърчилото. Браунол го пусна да се вие като живо създание във въздуха, под размътеното, сенчесто петно на горното небе. Две-три пикирания, и то се вряза като бомба във влака от Роквейн.
След минути роквейнците хвърлиха нагоре последен вимпел. Шам ги гледаше, докато се отдалечаваха. Той все още изучаваше езика на флаговете, ала този го знаеше. В отговор на капитанския въпрос той казваше: Съжаляваме, не.
Четири
Беше студено, ала изобщо не можеше да се сравнява с безмилостния мраз в дълбините на Арктика. Шам наблюдаваше буйните екосистеми на бърлогите. Примки от червеи, сякаш с обелена кожа, се показваха от пръстта. Бръмбари колкото глави. Лисици и бандикути търчаха между буци от сплъстени корени и перфорирания метал и стъкло на изтласканите отломки. Мъглата настъпваше и скриваше релса след релса.
— Сурап — рече Вуринам. Юнгата съсредоточено експериментираше с нова шапка. Нова за него тоест. Вуринам набута черната си коса под нея, накривяваше я ту насам, ту натам по посока на вятъра и срещу него.
— Ти не ме ли чу на залагането? — попита Вуринам. — Не искаше да гледаш ли?
— Нещо такова — отвърна Шам. — Но това не стига ли понякога?
— Има да видиш зор с тоя занаят — рече Вуринам, — щом малко животинска пата-кюта те разстройва.
— Не е същото — рече Шам. — Не е това. Първо на първо, ние не преследваме къртовете за майтап. и второ на второ, те имат голям шанс да си ни го върнат.
1
На американски военен жаргон — Почивка и Разпускане, в оригинал R и R, Rest and Recreation.