Рийт направи властен жест. Беше снажен и гледаше всички отвисоко. Той махна на Шам да се приближи. Шам издиша и потръпна облекчено.
— Действително не бива да слушате това идиотче, сър! — заяви Елфриш и му се закани с юмрук. — Той е нашият прислужник.
— Вие казахте, че този е вашият прислужник — Рийт посочи Робалсон.
— И двамата са прислужници. Те, прислужниците, никога не стигат. Само че този, този Шам… Той, откакто постъпи при нас, ни създава главоболия.
— Значи сигурно прислужниците са ви много. — Офицерът сложи ръка на рамото на Шам.
— Съмнение няма, капитан Рийт. Тикнахме го в карцера за… за кражба, сър. Открадна храна.
— Те лъжат! — и Шам забърбори, разказвайки историята си с объркани, ала изтощителни подробности, прекъсван от възраженията и показното неверие на Елфриш. — Всичките трябва да ги арестувате! Те извършиха куп убийства и грабежи и ще убият и мен! Той е убил Шроук! Разбил е влака им преди цяла вечност! Чували ли сте за тях?
— Той е фантазьор! — подметна презрително Елфриш.
— Може и да е — рече Рийт. — Но за ваша зла беда знаем, че двама млади манихикийци на име Шроук са заминали от града и това напълно отговаря на истината. Чухме да разправят, че останките на тяхното отдавна изчезнало семейство всъщност са били открити, и тези младежи са заминали с влак, който ние ревностно издирваме. Това също го знаем. А сега, капитане… Смятате ли, действително ли смятате, че нищо не сме чували за младия мъж, чието посещение е подтикнало новото поколение Шроук да следва досадните си стремежи?
Сигурно беше дал някакъв сигнал с примигване на очите. Подчинените му вдигнаха оръжие едновременно. Шам стаи дъх.
— Ако проверя вашия трюм, капитан Елфриш — рече Рийт, — какви стоки щях да намеря там?
Последва мълчание. Екипажът на „Таралеш“ опипваше оръжията си. „Приклещи ги!“ — помисли си Шам.
Елфриш въздъхна.
— Е, добре — каза той. — Да… Горе-долу е така, както казва той.
— Видяхте ли? — провикна се Шам. — Арестувайте ги!
— Но… — продължи Елфриш и с успокоителни движения, подчертаващи, че не посяга към оръжие, той извади от джоба си кожен портфейл, отвори го и показа сребърен печат. — Моето разрешително за каперство. Под лиценз съм. Печат от Манихики. Всичко е официално.
„Какво?!“- помисли си Шам.
— Защо не го казахте от самото начало? — попита Рийт.
— Какво да каже? — обади се Шам.
— Ами… — рече Елфриш и се ухили смутено.
— Данъкът? — попита Рийт. — Като капер двайсет процента от всичко, което притежавате, принадлежи на Манихики. Вие сте проклет укривател на данъци.
— Кога ще го арестувате? — кресна Шам. Елфриш го перна с юмрук и Рийт не го спря.
— Вижте — рече Рийт. — Ето какво. Ако неговият разказ е верен, и той, и вие отивате на същото място, където и тези млади Шроук. А на мен описанието на техниката, която използвате, ми допада. — Той се замисли.
— Арестувайте ги! — настоя Шам. Никой и пръста не си помръдна.
— Вземам го — реши Рийт. — В замяна на вашия данък. Ще видя какво мога да измъкна от него.
— Какво?! — изкрещя Шам.
— Какво?! — изкрещя Елфриш. — Така не може!
— Може и още как — заяви Рийт.
Това тук не беше разговор между полицай и престъпник, осъзна Шам. Вътрешностите като че се бяха разсипали в прах. Мъртъвците и обраните търговци, които бяха изоставили, не бяха търговци от Манихики, в края на краищата флотата не отговаряше за тях. Елфриш не практикуваше свободно. Той си имаше разрешително за пират, беше подчинен на правителството, агент на Манихики, също като Рийт. Това беше спор между колеги. Междуведомствена политика.
— Вие знаете ли… — попита Елфриш — … какво има оттатък морелсите? и аз не знам. Ала и вие, капитане, и аз знаем, че съществува универсална корелация между приближеността и паричното възнаграждение досежно съкровището. Иначе казано, колкото по-далече е имането, толкова е по-голямо. Та… какво предполагате, че има оттатък морелсите?
— Няма такова нещо като „оттатък“ — заяви Рийт.
— Позволявам си да не споделям мнението ви. — Елфриш вдигна пистолета си, полека, под зорките погледи на подчинените на Рийт, готови за стрелба. Сякаш движенията му бяха толкова бавни, че това ги парализираше, докато го наблюдаваха. Насочи го към Рийт. Някои от неговия екипаж също вдигнаха своите.
— Момчето е мое — заяви Елфриш.
Рийт се разсмя.
— Добре го изработихте — рече той. — Току-що загубихте лиценза си. Засега броя възпрепятстване на офицер, заплашително поведение и нелегално пиратство.