— Лесно е да се каже кой — обади се Сироко, облегната на люка на подземницата.
— Ти! — възкликна Шам.
— Радвам се да те видя пак, младежо. — Тя докосна периферията на въображаема шапка.
— Ти какво правиш тук?!
— Шам! — Хоб Вуринам протягаше ръце, дрехите му все още напомняха на контешки, но бяха още по-разпарцаливени от обикновено от безмилостното пътуване, умората го състаряваше много повече от действителната му възраст, ала прорязаното му от бръчки лице сияеше от радост. Той награби Шам и двамата започнаха да се тупат по гърбовете за поздрав, и Вуринам роши вече израслата и чорлава коса на Шам много по-дълго, отколкото си представяте, но след няколко секунди го досрамя.
Там беше и Мбендей, който подскачаше от крак на крак, приветствайки го също толкова енергично, и Кирагабо Лък, по-сдържана, но не кой знае колко, Шапи, всичките му другари железничари; изведнъж доктор Фремло го притисна силно и продължително в прегръдките си, и Шам изписка щастливо, а после се отдръпна, хванал го за раменете, и се ръкува с него.
— Ако не беше тя, никога нямаше да те намерим! — Мбендей посочи търсачката. — Тя знае как да върви по диря и следеше прилепа, а после се разнесе мълва, че си при някого и че се е случило нещо ужасно. Но заслугата е нейна.
— Моя? — Сироко се загледа надолу, към търбуха на „Пинчон“. — Аз дойдох само заради останките.
Хората се наредиха да поздравят завърналото се момче. Дори и Линд и Яшкан стиснаха ръката на Шам, кисело, ала не съвсем нелюбезно. А после изведнъж се появи капитан Нафи.
Тя стоеше по-надалече. Шам се поколеба. Радваше ли се да я види? Или не? Не можеше да каже. Тя изглеждаше малко по-оклюмала. Умърлушена? Носеше… Щом забеляза, Шам примига — тя носеше превръзка около изкуствената си ръка. Той се поклони и капитанката му отвърна с поклон.
— Ап Сурап — каза тя. — Доволна съм да те видя жив. Здравата се потрудихме. Големи жертви направихме, за да те намерим. Големи.
— Как разбрахте къде се намирам? — попита той. — Защо сте прекратили лова? Аз… — Той се загледа в смрадта наоколо. — А кой тогава…?
— Кой е сторил това? — попита Сироко. — Кой според теб?
— Пиратите! — кресна някой. Сироко поклати глава.
— Онова там? Виждате ли? — Тя посочи една конкретна клоака. — Петролът… Извинявайте, но, както можете да си представите, аз си познавам отходните води и изтичания на отпадъци… Та точно този петрол… — Тя си повя с ръка и подуши въздуха като познавач — … се използва изключително от една войска. От ферофлотата на Манихики.
Всички мълчаха.
— Това… — Тя посочи един храст, който не просто беше убит, а от него капеха останките на листа, разградени чрез ензими до лига като лигата на посолен охлюв — … е любимото им обезлистяващо вещество.
— Чух, че били пирати. — Беше същият глас като преди.
— Може и да са пътували под знамето с черепа и гаечните ключове — сви рамене Сироко, — но… — и тя козирува подигравателно.
— Какво искат те? — възкликна Шам, загледа се над акрите нещастни баджери и додаде. — Знам защо. Търсели са сведения. и са наказали баджерите заради онези, на които са помогнали някога.
— Какво? — попита Вуринам. — На кого са помогнали?
— Те търсят сведения за мен — каза Шам. — и за хората, които се опитвам да изнамеря. и наказват тези хора. Заради онези, които са учили на разни неща за морелсите.
Баджерите, които го разбираха, закимаха.
— Шроук — каза някой.
— Шроук — повтори Шам. Тази частичка история! Това проучване, осъществено от родителите на Калдера и Деро, срещата на тези умове. Толкова години по-късно тази умъртвена земя бе цената, която баджерите бяха платили за това, че са помогнали на Шроук да стигнат до Небесата и вечността на сълзите. За това, че са им помогнали, а сега помогнаха и на него.
— Може ли някой… — заговори Фремло — и под „някой“ имам предвид теб, Шам ап Сурап, да ми обясни, моля, за какво, в името на Каменноликите и Строгия им Взор, говориш?
и тъй, като засега пропускаше подробностите с обещанието да се върне към тях по-късно, Шам разказа на събралите се за брата и сестрата Шроук, за тяхното семейство и работата му, за тяхната одисея на път към нещо, в което изобщо не бяха сигурни, и кой и какво ги преследва.
Баджерите нямаха високоговорители, но пък Сироко имаше три.
— Не мога да повярвам, че тя дойде за мен — прошепна Шам на Вуринам, докато проверяваха оборудването и го изюркваха да работи. Вгледа се в капитан Нафи, застанала на своя подиум.