Выбрать главу

— Както и къде се намира това, което търсите! — добави Безумие.

Сестрите й веднага я сръгаха от двете страни.

— Мълчи! Мълчи! Той още не е попитал!

— Какво? — премигах аз. — Аз не търся нищо…

— Нищо, точно така! — закима Безумие. — Нищо не търсиш, момчето ми.

— Кажете ми!

— Няма! — отвърнаха те в хор.

— Последния път, когато ни накараха да кажем, беше ужасно — добави Безумие.

— Онзи хвърли окото в езерото! — извика Гняв.

— Трябваха ни години, за да го намерим отново — изстена Ужас. — И като стана дума за него, дай ми го!

— Няма! — изкрещя Безумие.

— Дай ми окото! — заповяда Ужас. — Веднага!

Тя халоса Безумие по гърба. Чу се едно отвратително „пльок“ и окото излетя от мястото си. Безумие заразмахва ръце, за да го хване, но без да иска го перна леко с дланта си. Лигавото зелено топче прелетя над рамото й и падна право в скута ми.

Така подскочих, че си ударих главата в тавана и окото се изтърколи на пода.

— Нищо не виждам! — изреваха в един глас трите сестри.

— Дайте ми окото! — занарежда Ужас.

— Дайте й окото! — заприглася Гняв.

— Къде е? — извиках.

— Ей го там, до крака ти — обади се Анабет. — Внимавай да не го настъпиш! Вземи го!

— За нищо на света няма да го пипна!

Разнесе се ужасяващо стържене, таксито задра по мантинелата. Колата потрепери, отнякъде се появи сив пушек, все едно всеки миг щяхме да се разпаднем.

— Ще повърна! — предупреди Тайсън.

— Анабет, дай му раницата си! — извиках аз.

— Луд ли си? Върни им окото!

Ужас завъртя волана и таксито зави наляво. Носехме се по моста към Бруклин с нечовешка скорост. Сестрите Грайи крещяха, размахваха ръце и нареждаха за окото си.

Най-накрая събрах смелост. Откъснах едно парче от разпадащата се от изгарянията тениска и хванах окото с парцала.

— Браво! — извика Гняв, сякаш по нещо беше разбрала, че окото е в мен. — Дай си ми го!

— Първо ми кажете за какво споменахте преди малко — настоях аз. — За мястото, което търся.

— Нямаме време! — извика Безумие. — Ускоряваме!

Погледнах навън. Дърветата, колите и сградите бяха потънали в сивкава мъгла. Вече бяхме подминали Бруклин.

— Пърси — обади се Анабет, — няма как да ни закарат без окото. Ще продължим да ускоряваме, докато не се разпаднем на частици.

— Първо да ми кажат за какво говореха — упорствах аз. — Иначе ще отворя прозореца и ще хвърля окото под гумите на някоя кола.

— Недей! — извикаха сестрите. — Опасно е!

— Ето, отварям…

— Почакай! — спряха ме сестрите. — 30,31; 75,12.

Изреваха числата така, както спортен коментатор отбелязва резултат от мач.

— Какво? — премигах. — Нищо не разбрах.

— 30,31; 75,12! — повтори Гняв. — Нищо повече не можем да ти кажем. Дай ни окото, вече сме почти до лагера.

Бяхме слезли от магистралата и се движехме по един тесен път. Пред нас се издигаше хълмът с огромната ела — дървото на Талия, в която се криеше жизнената сила на загиналата дъщеря на Зевс.

— Пърси! — извика изплашено Анабет. — Върни им окото веднага!

Реших да се подчиня. Хвърлих окото в скута на Ужас.

Бабата веднага го сграбчи, пъхна го в дупката на челото си, все едно си слагаше леща, и премига.

— Аааа!

Скочи с двата крака на спирачката. Таксито се завъртя няколко пъти, вдигна облак прахоляк и се спря в подножието на хълма.

Тайсън се оригна.

— Така е по-добре.

— Добре, кажете ми сега какво означават тези числа — подканих сестрите.

— Нямаме време! — Анабет отвори вратата. — Трябва да излезем.

Понечих да попитам защо, но в този миг погледнах навън и замълчах.

На билото имаше група лагерници. Които се отбраняваха.

Четвърта глава

Тайсън си играе с огъня

Когато стане дума за митология, ако има нещо, което да мразя повече от три баби накуп, това са биковете. Миналото лято точно на този хълм над лагера се бих с Минотавъра, но това, което видях сега, беше още по-лошо: два бика. И то не обикновени бикове, а бронзови и с размерите на слонове. И на всичкото отгоре бълваха огън през устите си!

Веднага щом се измъкнахме от таксито, сестрите Грайи отпрашиха обратно към града, където животът беше много по-мирен и спокоен. Дори не си поискаха обещаните три драхми. Оставиха ни на пътя — Анабет с раницата и ножа, а аз и Тайсън по пообгорените ни екипи за физическо.