— О, богове! — възкликна Анабет, оглеждайки разгарялата се на хълма битка.
Мен лично най-силно ме изплашиха не самите бикове. Нито пък десетимата герои в пълно бойно снаряжение и дрънчащи бронзови нагръдници. Това, което ми изкара акъла беше, че биковете обикаляха по целия хълм, минаваха дори и от другата страна на елата! А това би трябвало да е невъзможно. Вълшебната граница около лагера не допускаше чудовища да преминават отвъд дървото на Талия. А металните бикове най-спокойно си препускаха навсякъде.
— Граничен патрул, при мен! — разнесе се познат дрезгав момичешки глас.
Граничен патрул ли? Откога в лагера имаше гранични патрули?
— Това е Клариса! — извика Анабет. — Хайде, трябва да й помогнем!
По принцип за нищо на света не бих се втурнал на помощ на Клариса. Тя беше една от най-големите грубиянки в лагера. При първата ни среща се беше опитала да напъха главата ми в тоалетната чиния. Освен това беше дъщеря на Арес, а миналото лято се бях изпокарал доста сериозно с бога на войната и затова сега децата му ме мразеха и в червата.
И въпреки това тя беше в опасност. Приятелите й се бяха разпръснали и се щураха насам-натам, преследвани от биковете. Тревата около елата гореше. Един от лагерниците обикаляше в кръг, размахваше ръце и пищете, тъй като гребенът на шлема му пламтеше. Бронята на Клариса беше почерняла. Тя се отбраняваше с пречупено копие, чийто връх стърчеше от металната става на рамото на единия бик.
Свалих капачката от химикала си. Той затрептя, натежа и в ръката ми се появи бронзовият меч Анаклусмос.
— Тайсън, ги стой тук. Достатъчно рискува за днес.
— Не — възрази Анабет. — Ще ни трябва.
Обърнах се изненадано към нея.
— Но той е простосмъртен! Извади късмет с огнените полета, но…
— Пърси, знаеш ли какво представляват онези там? Колхидски бикове, създадени от Хефест. Никой не би рискувал да се изправи срещу тях без защитния крем на Медея. Ще изгорим като факли.
— Какъв крем на Медея?
Анабет отвори раницата си и изруга.
— На нощното шкафче у дома имаше цяло бурканче с кокосово масло! Защо не го взех?
Отдавна се бях научил, че нямаше смисъл да задавам въпроси на Анабет. Отговорите й само ме объркваха повече.
— Виж, нямам представа за какво говориш, но няма да позволя да изпекат Тайсън като пиле на грил.
— Пърси…
— Тайсън, не мърдай от тук. — Вдигнах меча си. — Аз отивам.
Той понечи да възрази, но аз хукнах нагоре към Клариса, която крещеше на приятелите си да се подредят един до друг. Идеята й не беше лоша. Няколко от лагерниците я чуха и застанаха рамо до рамо, допирайки щитовете си, така че се образува истинска стена от бронз и биволска кожа, от която копията им стърчаха като бодли на таралеж.
За нещастие Клариса успя да привлече само шестима. Другите четирима продължаваха да тичат насам-натам с горящи шлемове. Анабет се втурна към тях да им помогне. Примами единия бик към себе си, след което си нахлупи шапката-невидимка и изчезна за огромна изненада на смаяния звяр. Другият бик се насочи срещу хората на Клариса.
Все още бях далеч от тях и нямаше как да им помогна. Клариса дори не ме беше видяла.
Бикът се движеше с изненадваща за размерите си скорост. Металният му гръб искреше на слънцето. Очите му бяха от скъпоценни рубини, а рогата от лъскаво сребро. От устата му струеше нажежен до бяло пламък.
— Не мърдайте! — заповяда на бойците си Клариса.
Каквито и други недостатъци да имаше, не можеше да се отрече, че поне беше смела. Тялото й беше едро и набито, а очите й бяха жестоки като на баща й. Изглеждаше родена да се бие, но не можех да си представя как щеше да удържи атаката на бика.
За съжаление в този момент на другия бик му писна да търси изчезналата Анабет и се обърна да нападне Клариса в гръб.
— Пази се! — извиках. — Отзад!
Май не биваше да се обаждам, защото викът ми само я сепна. Първият бик връхлетя защитниците и разкъса редицата им. Клариса политна и падна сред овъглената трева. Бикът я подмина, като извърна глава и обля с огнена струя лагерниците. Щитовете в ръцете им започнаха да се топят. Те хвърлиха оръжията и хукнаха, а вторият бик се насочи към Клариса, за да я довърши.
Метнах се към нея, сграбчих ремъците на бронята й и я издърпах изпод копитата на бика. Замахнах силно с Въртоп и направих дълбок прорез в задницата му, но чудовището само изскърца, изръмжа и продължи напред.