Мина покрай мен, без да ме засегне, но усетих топлината, която лъхаше от металната му обвивка. Върху нея човек спокойно можеше да си изпече филийка.
— Пусни ме! — дръпна ме Клариса. — Проклет да си, Пърси!
Хвърлих я до елата и се обърнах към биковете. Вече бяхме от другата страна на билото, под нас беше долината на лагера. Хижите, местата за тренировки, голямата къща — всичко беше поставено на карта, ако чудовищата минеха оттук.
Анабет крещеше на останалите да се разпръснат и да привлекат вниманието на биковете.
Първият зави в дъга и се устреми срещу мен. Когато премина през невидимата граница, която би трябвало да го спре, леко забави ход, все едно се бореше със силен насрещен вятър, но след това отново ускори. Вторият бик се обърна към мен, от прореза в задницата му излизаха пламъци. Не знам дали усещаше някаква болка, но рубинените му очи искряха, все едно беше твърдо решен да ми отмъсти.
Нямаше да успея да се справя с двата звяра едновременно. Трябваше да отсека главата на единия, преди другият да стигне до мен. Ръцете ми вече бяха изтръпнали и едва сега си дадох сметка откога не бях тренирал с Въртоп. Съвсем бях загубил форма.
Замахнах и в същия миг бикът изригна огън към мен. Сякаш въздухът пред лицето ми се възпламени, но за щастие навреме се изтърколих настрани. В дробовете ми не беше останала капчица кислород. Кракът ми се закачи в нещо — най-вероятно корен — и остра болка проряза глезена ми. Въпреки това успях да вдигна меча и посякох муцуната на чудовището. То отмина нататък обезумяло и дезориентирано. Преди обаче да се поздравя за победата, левият ми крак се преви. Глезенът ми беше изкълчен или може би дори счупен.
Другият бик се носеше устремено към мен. Нямаше как да се отдръпна от пътя му.
— Тайсън, помогни му! — заповяда Анабет.
— Не мога да мина! — жално изпищя Тайсън.
— Аз, Анабет Чейс, ти разрешавам да влезеш в лагера!
От небето отекна гръм. Изведнъж видях как Тайсън тича към мен и крещи:
— Пърси има нужда от помощ!
И преди да успея да реагирам и да го спра, той застана пред мен и посрещна бика в мига, в който от устата му изригваше ядрена експлозия.
— Тайсън!
Огънят се завъртя около него като торнадо. Виждах единствено тъмния силует на тялото му. Бях абсолютно сигурен, че от него ще остане само пепел.
Но когато пламъците утихнаха, Тайсън отново се появи. Нямаше му абсолютно нищо. Дори и дрехите му не бяха почернели. Вероятно бикът беше не по-малко изненадан от мен, защото се спря и го загледа глупаво, а приятелят ми сви юмруци и ги стовари в муцуната му.
— Лоша крава!
Юмруците му пробиха дупка в муцуната. От ушите на чудовището изригнаха пламъци. Тайсън го удари отново и бронзът се сви, все едно беше станиол. Главата на бика приличаше на обърната наопаки парцалена кукла.
— Падни! — извика Тайсън.
Бикът политна и се стовари на земята. Краката му потрепваха немощно във въздуха, от обезобразената му глава се дигаше пара.
Анабет изтича до мен.
Глезенът ме болеше ужасно, имах чувството, че все едно съм го полял с киселина, но тя ми даде да си пийна малко нектар от термоса и веднага се посъвзех. Усетих мирис на пърлено и изведнъж си дадох сметка, че идваше от мен. Косъмчетата на ръцете ми бяха напълно изгорели.
— Къде е другият? — попитах.
Анабет посочи надолу по склона. Клариса се беше погрижила за втората „лоша крава“. От задницата на второто чудовище стърчеше копие от божествен бронз. Останал без муцуна и с огромна рана, бикът бавно се въртеше в кръг като животно от въртележка в лунапарк.
Клариса свали шлема си и се насочи към нас. Един кичур от кафявата й коса пушеше, но тя не му обръщаше внимание.
— Ти провали всичко! — закрещя тя към мен. — Спокойно щях да се оправя без теб!
Онемях от смайване.
— Радвам се да те видя отново, Клариса — обади се Анабет.
— Гррр! — изръмжа дъщерята на Арес. — Никога, ама никога повече не се опитвай да ми помагаш! Разбра ли?
— Клариса — намеси се Анабет, — има ранени.
Това я накара да се осъзнае. Каквато и да беше, Клариса поне се грижеше за приятелите си.
— Ще се върна! — извика заплашително тя и отиде да види какви са пораженията.
Обърнах се и премигах срещу Тайсън.
— Ти си жив!
Тайсън засрамено сведе поглед, все едно беше направил нещо нередно.
— Съжалявам. Дойдох да помогна. Не ти се подчиних.