— Вината е моя — рече Анабет. — Нямах друг избор. Трябваше да му позволя да пресече границата, за да те спаси.
— Да му позволиш да пресече границата ли? — премигах объркано. — Но…
— Пърси — прекъсна ме тя. — Вглеждал ли си се внимателно в Тайсън? В лицето? Прогони мъглата и го огледай хубаво.
Заради мъглата хората виждаха само това, което можеха да разберат… Знаех, че тя е в състояние да заблуди и полубоговете, но…
Погледнах Тайсън в лицето. Не беше лесно. Нямах обяснение защо винаги ми е било трудно да го правя. Подозирах, че е заради полепналото по кривите му зъби фъстъчено масло. Насилих се да се взра в големия му нос и след това плъзнах поглед нагоре към очите му.
Само че там нямаше очи, а само едно око! Голямо, кафяво и спокойно като на крава, разположено по средата на челото и с гъсти мигли, от което се търкаляха големи сълзи.
— Тайсън… — заекнах аз. — Ти си…
— Циклоп — обади се Анабет. — Още е съвсем малък, като го гледам. Сигурно затова не можеше да премине през границата като биковете. Вероятно е от многото бездомни сираци.
— Какво?
— Има ги във всички големи градове — продължи презрително Анабет. — Те са… просто грешки. Деца на природните сили и богове. Е, в повечето случаи на един бог… Мнозинството от тях не са съвсем наред. Никой не ги иска. Затова ги захвърлят на улицата. Израстват сами. Не знам как те е намерил, но явно те харесва. Най-добре да го заведем при Хирон, той ще реши какво да го правим.
— Но огънят… Как…
— Той е циклоп. — Анабет замълча, сякаш си беше припомнила нещо неприятно. — Те обслужват пещите на боговете. И затова огънят не може да им навреди. Това се опитвах да ти кажа одеве.
Още не можех да се съвзема от шока. Как така не бях разбрал какво представляваше Тайсън?
Но нямах време да мисля за това. Целият склон гореше. Ранените се нуждаеха от помощ. Освен това трябваше да се отървем от двата бронзови бика, които определено нямаше да се поберат в контейнерите за боклук.
Клариса се приближи и избърса саждите от челото си.
— Ставай, Джаксън. Трябва да занесем ранените в къщата и да разкажем на Тантал за случилото се.
— Кой е Тантал? — попитах.
— Директорът — сопна се Клариса.
— Нали директор е Хирон? И къде е Аргус? Нали той отговаряше за охраната на лагера? Защо го няма?
Клариса се намръщи.
— Аргус е уволнен. Има доста промени от последното ви идване тук.
— Ами Хирон? Той е учил героите как да се сражават срещу чудовищата три хиляди години! Не може просто ей така да изчезне. Какво е станало тук?
— Ето това! — посочи дървото на Талия тя.
Всички в лагера знаеха неговата история. Преди шест години Гроувър, Анабет и още две деца на богове — Талия и Люк, се опитвали да стигнат до тук. Чудовищата обаче ги настигнали на билото и дъщерята на Зевс — Талия, останала да се изправи срещу тях, за да спечели време приятелите й да се доберат до лагера. Била ранена смъртоносно и баща й Зевс се съжалил над нея и я превърнал в ела. Духът й подсилил вълшебната граница на лагера, която го защитава от чудовища. И оттогава на върха се издигаше величава могъща ела.
Но сега тя беше пожълтяла. На земята се беше натрупал дебел килим от опадали иглички. В средата на ствола, на около метър височина, зееше дупка като от куршум, от която сълзеше зелена смола.
Изведнъж кръвта ми се смрази. Сега вече разбирах каква опасност грозеше лагера. Вълшебната граница чезнеше, защото дървото на Талия умираше.
Някой го беше отровил.
Пета глава
Получавам нов съквартирант
Случвало ли ви се е някога да се приберете у дома и да откриете стаята си обърната с главата надолу? Все едно някой е решил да ви помогне и да я „подреди“ (например мама), след което нищо не си е на мястото? И дори и нищо да не липсва, остава неприятното усещане, че някой е ровичкал из вещите ви и навсякъде има следи от препарат за почистване на мебели.
Точно така се почувствах, когато видях отново лагера.
На пръв поглед всичко си беше както го помнех. Голямата къща със синия островръх покрив и верандата си беше на мястото. Слънцето огряваше ягодовите поля. В долината се белееха античните сгради с мраморни колони — амфитеатърът, хиподрумът, столовата с изглед към Лонг Айлънд. Между гората и потокът се гушеха хижите — странна сбирщина от дванайсет постройки, посветени на различни олимпийски богове.