Не бяхме много щастливи от този факт, но въпреки това благодарихме на Дъга и приятелите му, задето ни бяха помогнали да стигнем дотук. Тайсън дори се разплака. Свали дисагите, които беше направил и в които бяха инструментите му и разни други неща, които беше спасил от „Бирмингам“. Прегърна Дъга през шията, даде му едно сочно манго, откъснато от острова на Полифем, и се сбогува.
Белите гриви на водните кончета изчезнаха в морето, а ние заплувахме към брега. Вълните ни помагаха и не след дълго вече бяхме обратно в света на простосмъртните. По крайбрежната алея беше пълно с туристи. Хамали се щураха напред-назад с колички с куфари и багаж. Шофьори на такси си подвикваха на испански и се опитваха да привлекат клиенти. Никой не обърна внимание на внезапно появилите се пет подгизнали хлапета, които изглеждаха така, все едно са се били с чудовища.
Мъглата отново скри единственото око на Тайсън. Гроувър си сложи шапката и кецовете. Дори и руното се беше превърнало в червено-жълто яке с голяма искряща омега на джоба.
Анабет изтича до близката будка за вестници, погледна датата на днешния брой на „Маями Хералд“ и изруга.
— Осемнайсети юни! Минали са десет дни!
— Не може да бъде! — обади се Клариса.
Но грешеше. В света на чудовищата времето минаваше по по-различен начин.
— Елата на Талия сигурно вече е почти мъртва — измърмори жално Гроувър. — Трябва да отнесем руното в лагера още тази вечер!
Клариса седна на бордюра.
— И как ще го направим? — Гласът й трепереше. — Дотам са стотици мили. Нямаме пари. Нито пък кола. Стана точно както каза оракулът. Ти си виновен, Джаксън! Ако не се беше намесил…
— Защо да е виновен Пърси? — избухна Анабет. — Клариса, ти си най-…
— Престанете! — обадих се аз.
Клариса унило увеси глава. Анабет недоволно тропна с крак.
Съвсем бях забравил, че този подвиг трябваше да е на Клариса. За миг видях как изглеждаха нещата в нейните очи. Как щях да се чувствам аз на нейно място, ако изведнъж се появяха неколцина герои и ме изместеха?
Сетих се как Арес й крещеше и я заплашваше в трюма на „Бирмингам“. На него изобщо не му пукаше за лагера, но ако Клариса го изложеше…
— Клариса — попитах, — какво точно ти каза оракулът?
Тя вдигна глава. Мислех, че няма да ми отговори, но вместо това тя се пое дълбоко дъх и изрецитира пророчеството:
— Уха! — измърмори Гроувър.
— Чакайте малко! — възкликнах аз. — Струва ми се, че го разбирам!
Бръкнах в джоба си, но намерих само една златна драхма.
— Някой има ли пари?
Анабет и Гроувър поклатиха глави. Клариса измъкна от джоба си един мокър долар от времето на Гражданската война.
— Пари ли? — попита нерешително Тайсън. — Онези зелени хартийки?
Обърнах се към него.
— Аха.
— Дето имахме в раниците?
— Да, но раниците ги изгубихме още…
Млъкнах — Тайсън беше извадил от дисагите водонепроницаемия плик с пари, който Хермес беше приготвил в багажа ни.
— Тайсън! — извиках смаяно. — Откъде…
— Мислех, че в плика има храна за Дъга — рече той. — Намерих го в морето. Вътре обаче имаше само хартийки. Съжалявам.
Подаде ми плика. Банкнотите бяха от по пет и по десет долара, но общо възлизаха към триста.
Изтичах на улицата и спрях едно такси, от което преди миг беше слязло семейство туристи.
— Клариса! Ела! Отиваш на летището. Анабет, дай й руното.
Двете бяха като ударени от гръм — стояха и ме гледаха смаяно. Взех якето от Анабет, пъхнах парите в джоба му и го подадох на Клариса.
— Искаш да… — поде объркано тя.
— Това е твоят подвиг — отвърнах. — С парите може да се купи само един билет. Освен това, аз не бива да летя със самолет, защото Зевс ще ме порази с гръм. Точно това е смисълът на предсказанието: приятелите ще ти помогнат да успееш и ще се върнеш сама. Трябва да занесеш руното в лагера.
Направо виждах как мозъчните й клетки пращят от напрежение — чудеше се какъв номер се опитвам да й спретна, но в крайна сметка реши, че съм искрен.
Тя скочи в таксито.
— Разчитайте на мен. Няма да се проваля.
— Дано.
Таксито избълва облак лютив пушек и отпраши. Руното беше поело своя път към лагера.