— Пърси — рече Анабет, — това е толкова…
— Благородно? — обади се Гроувър.
— Не! Истинска лудост е! — поправи го Анабет. — Залагаш живота на всички ни на вероятността Клариса да успее да го занесе още тази вечер?
— Това е нейният подвиг — отвърнах. — Заслужава да й се даде шанс.
— Пърси постъпва мило — рече Тайсън.
— Прекалено мило — изръмжа Анабет, но все пак се надявах, че поне малко я бях впечатлил. Със сигурност обаче я бях изненадал. А това не беше лесна работа.
— Хайде — подканих приятелите си. — Трябва да намерим друг начин да се приберем в лагера.
Обърнах се и се озовах срещу насочен към гърдите ми меч.
— Привет, братовчеде — рече Люк. — Добре дошъл отново в Щатите.
От двете ни страни се появиха братята мечоци. Единият сграбчи Анабет и Гроувър за яките на тениските. Другият се опита да хване Тайсън, но той го събори върху една камара куфари и изръмжа гневно към Люк.
— Пърси — продължи спокойно синът на Хермес, — кажи на твоя циклоп да мирува, иначе Орей ще откъсне главите на приятелите ти.
Орей се ухили и вдигна Анабет и Гроувър във въздуха, те закрещяха и заразмятаха ръце и крака.
— Какво искаш, Люк?
Той се усмихна, белегът на лицето му се раздвижи.
Посочи към края на кея и едва сега забелязах — а то отдавна трябваше да ми е изболо очите, — че най-големият кораб в пристанището беше „Принцеса Андромеда“.
— Как така какво, Пърси — отвърна Люк. — Каня те отново на гости, разбира се.
Братята мечоци ни подкараха към „Принцеса Андромеда“. Качихме се на палубата, където имаше басейн и красиви фонтани, които хвърляха водни стълбове във въздуха. Десетина от подбраните негодници на Люк — змии, лестригони, полубогове в брони — се бяха събрали да гледат гостоприемството му.
— Така, руното… — рече замислено той. — Къде е?
Огледа ни внимателно, побутна ризата ми с върха на меча си, след това бодна джинсите на Гроувър.
— Хей! — извика Гроувър. — Това там е истинска козя козина!
— Извинявай, стари приятелю — усмихна се Люк. — Дай ми руното и ще те пусна да продължиш търсенето си на Пан.
— Беее! — изблея възмутено Гроувър. — „Стари приятелю“, а?
— Да не би да си оглушал? — Гласът на Люк беше заплашително спокоен. — Къде е руното?
— Не е тук — обадих се аз. Вероятно изобщо не трябваше да си отварям устата, но не можех да се сдържа да не му кажа истината в лицето. — Вече е на път към лагера. И този път изгуби, Люк.
Той присви очи.
— Лъжеш! Не би… — Изведнъж лицето му пламна като домат, беше се досетил. — Клариса!
Кимнах.
— Доверил си се… Дал си й…
— Точно така.
— Агрий!
Огромният мечок трепна.
— Ддда?
— Приготви жребеца ми и го доведи тук. Трябва веднага да стигна до летището. Побързай!
— Но, шефе…
— Върви! — извика Люк. — Или ще те хвърля за храна на дракона!
Мечокът преглътна и пое тромаво надолу по стълбите към трюма. Люк напрегнато крачеше край басейна и ругаеше на старогръцки, стискаше толкова здраво меча, че кокалчетата на ръката му бяха побелели.
Останалите от хората му се споглеждаха изплашено. Сигурно за първи път го виждаха толкова разтревожен.
А аз размишлявах напрегнато. Ако успеех да използвам гнева на Люк, ако успеех да го накарам да се разприказва, така че всички да чуят налудничавите му планове…
Огледах се трескаво. От последните лъчи на залязващото слънце в ситните капчици на фонтаните се беше появила дъга. Изведнъж ми хрумна идея.
— През цялото време си си играл с нас — рекох. — Искал си да си спестиш неприятностите и ние да ти донесем руното!
Люк се намръщи.
— Разбира се, тъпако! А вие объркахте всичко!
— Предател! — Извадих последната си златна драхма и я хвърлих към Люк, все едно исках да го замеря с нея. Както и очаквах, той с лекота я отклони. Монетата отхвръкна към дъгата над басейна.
Надявах се молитвата ми да бъде чута, въпреки че я изрекох само наум: „О, богиньо, приеми жертвата ми!“.
— Измами всички ни! — продължих и изведнъж извисих глас: — Дори и ДИОНИС В ЛАГЕРА!
Дъгата зад Люк затрептя и за да привлека вниманието към себе си, извадих Въртоп.
Люк се подсмихна подигравателно.
— Не е моментът да се правиш на герой, Пърси. Хвърли играчката си или в противен случай ще срещнеш смъртта по-рано, отколкото възнамерявах.