— Ще те убия набързо — обяви той и вдигна оръжието си. Клеветник беше почти половин метър по-дълъг от Въртоп. Острието му сияеше зловещо в сиво и златисто, тъй като беше изработено от сплав на обикновена стомана и божествен бронз. Струваше ми се, че то се бореше само със себе си, като два противоположни магнита, свързани в едно. Не познавах историята на меча, но усещах някаква трагедия в миналото му. Някой беше загинал при направата му. Люк подсвирна и един от воините му подхвърли щит от кожа и бронз.
След това той се усмихна заплашително и пристъпи напред.
— Люк — обади се Анабет, — поне му дай щит.
— Съжалявам, Анабет — отвърна той. — Да си е донесъл.
Щитът беше проблем. Ако човек държи меча с две ръце, ударът е по-силен, но ако разполага с щит, има подобри шансове за защита и повече възможности за реакция. Щитът дава много по-голяма свобода на действие. Сетих се за заръката на Хирон да не напускам лагера и да се науча да се сражавам. Сега щях да си платя, задето не го бях послушал.
Още първия удар на Люк едва не се оказа фатален. Мечът му се промуши под ръката ми, разкъса ризата и се плъзна по ребрата.
Отскочих и контраатакувах, но Люк пресрещна острието ми с щита си.
— О, Пърси — смъмри ме той. — Май си позабравил как се държи меч.
Атакува отново, този път към главата ми. Парирах и отвърнах. Той с лекота се отдръпна.
Раната на гърдите ми пареше. Сърцето ми препускаше. При следващата атака на Люк отскочих в басейна и веднага усетих прилив на свежи сили. Гмурнах се под водата, вдигайки рояк пръски, оттласнах се от дъното и се насочих обратно към Люк. Надигналата се заедно с мен вълна го събори. За миг той се озова заслепен и замаян на палубата, но преди да успея да го промуша се изтъркаля настрани и скочи.
Атакувах и разсякох щита му, но това не го стресна. Той падна на колене и замахна към краката ми. Сякаш изведнъж бедрото ми пламна, от силната болка се олюлях и залитнах. Джинсите ми бяха разкъсани точно над коляното. Раната беше дълбока. Люк се втурна към мен и аз се изтърколих зад един шезлонг. Опитах се да се изправя, но не можех да стъпя на крака си.
— Пърси! — изблея Гроувър.
Изтърколих се отново, мечът на Люк се стовари върху шезлонга и го разсече на две.
С последни сили запълзях към басейна. Имах чувството, че никога нямаше да го достигна. Люк се усмихна широко и бавно пое към мен. Върхът на меча му беше обагрен с кръв.
— Искам да видиш нещо, преди да умреш, Пърси. — Обърна се към мечока, който все още държеше Анабет и Гроувър за вратовете. — Можеш да изядеш вечерята си още сега, Орей. Добър апетит!
— Ха-ха-ха! — Мечокът повдигна приятелите ми и оголи зъби.
И в този миг сякаш цялото Подземно царство се изсипа на палубата.
Фиу!
В устата на Орей се заби стрела с червено перо накрая. На косматото му лице се изписа смайване и той се строполи на палубата.
— Братко! — извика Агрий и отпусна леко юздите на пегаса, което беше напълно достатъчно черният жребец да го ритне в главата и да литне над залива на Маями.
За част от секундата воините на Люк бяха толкова зашеметени, че само гледаха как братята мечоци се разпадат и стопяват във въздуха.
В следващия миг се разнесе ужасна какофония от викове и тракане на подкови по метал. Десетина кентавъра нахлуха по мостчето, което свързваше кораба с кея.
— Понита! — извика радостно Тайсън.
Не знаех дали да вярвам на очите си. Сред нападателите беше и Хирон, който обаче рязко се отличаваше от роднините си. Някои кентаври бяха с тела на черни арабски жребци, други със златисти дълги гриви, трети на оранжеви и бели петна. Имаше и такива с ярки разноцветни тениски с надпис: „Карнавални понита, Южна Флорида“. Бяха въоръжени с лъкове, бейзболни бухалки и пушки за пейнтбол. Един си беше изрисувал лицето като индианец и размахваше огромна ръка с вдигнат показалец, направена от морска пяна. Друг беше гол и целият боядисан зелен. Видях и един с маскарадни очила, от които на пружинки висяха топчета като очи, и с бейзболна шапка с поставка за кутийка бира над козирката.
Тази пъстра тълпа връхлетя на палубата толкова устремено, че изкара акъла дори и на Люк. На мен лично ми беше трудно да реша дали бяха дошли да се забавляват, или да се бият, но по-скоро като че ли възнамеряваха да правят и двете.
Люк вдигна меча си да даде сигнал за атака, но един кентавър изстреля саморъчно направена стрела със закрепена на върха кожена боксьорска ръкавица, която го уцели в лицето и го запрати в басейна.