Погледнах към огъня, където три кентавъра учеха Тайсън да стреля с пушка за пейнтбол. Надявах се да си даваха сметка какво ги очакваше.
— И какво ще стане сега? — попитах. — Ще оставим Люк да си замине? Кронос е на борда на кораба. Или най-малкото части от него.
Хирон коленичи, като внимателно нагъна предните си крака под тялото. Отвори аптечката, която носеше на колана си, и се зае да превързва раните ми.
— Струва ми се, Пърси, че днес резултатът беше равен. Не бяхме достатъчно силни и многобройни, за да превземем кораба. Люк не беше достатъчно организиран, за да ни преследва. Така че победител няма.
— Но руното е в нас! — обади се Анабет. — Клариса пътува към лагера с него.
Хирон кимна, но все още изглеждаше притеснен.
— Всички вие сте истински герои. Веднага щом Пърси се пооправи, ще се върнем в лагера. Кентаврите ще ви носят.
— И ти ще дойдеш с нас, нали? — попитах.
— О, да, Пърси. Ще се радвам да се прибера у дома. Братята ми тук изобщо не могат да оценят музиката на Дийн Мартин. Освен това, трябва да поговоря с господин Д. Да решим какво ще правим до края на лятото. Толкова много нови обучителни курсове ви предстоят. А и искам да видя… Интересно ми е дали руното…
Нямах представа какво точно имаше предвид, но с тревога се сетих за думите на Люк, че така или иначе възнамерявал да ми позволи да взема руното, след като си свършел работата с него.
Дали беше излъгал? Вече знаех, че Кронос е майстор на подмолните измами. Неслучайно наричаха повелителя на титаните Лукавия. Той умееше да използва хората за своите цели, без те изобщо да осъзнават намеренията му.
В този момент Тайсън стреля с пушката за пейнтбол. Синя боя се разплиска по един кентавър, който от силата на удара чак политна и падна в езерото. След миг излезе от водата ухилен, покрит с кал и синя боя, и вдигна палец към Тайсън.
— Анабет — обади се Хирон, — не е зле с Гроувър да отидете да наблюдавате Тайсън и братовчедите ми да не… ъъъ… да не усвоят едни от други прекалено много лоши навици.
Анабет го погледна в очите. Разбра скритото послание и кимна.
— Добре, Хирон — рече тя. — Хайде, козльо, ела.
— Аз мразя да играя на пейнтбол!
— Само така си мислиш! — сряза го Анабет, хвана го за ръката и го завлече към огъня.
Хирон приключи с превръзката на крака ми.
— Пърси, по пътя успях да разменя няколко думи с Анабет. И тя ми каза за пророчеството.
Охо!
— Не е виновна — обадих се. — Аз я накарах.
Очите му гневно проблеснаха. За миг бях сигурен, че ще ми отхапе главата, но след това гневът му изчезна и кентавърът въздъхна уморено.
— Трябваше да очаквам, че не ще може вечно да го пази в тайна.
— Значи наистина в него става дума за мен?
Хирон прибра бинта в аптечката на колана си.
— Де да знаех, Пърси. Все още нямаш шестнайсет. Единственият вариант е да продължа да те обучавам колкото се може по-добре и да оставим бъдещето в ръцете на мойрите.
Мойрите… Отдавна не се бях сещал за трите баби, но щом Хирон ги спомена, изведнъж ми просветна.
— Значи това е означавало!
Хирон се намръщи.
— Кое?
— Нали миналото лято видях мойрите да прерязват нишката на живота? Тогава реших, че явно ми е писано веднага да умра, само че не е било толкова просто. Свързано е с пророчеството. Смъртта ми, която предсказаха, ще настъпи, когато навърша шестнайсет!
Опашката на кентавъра смутено помете земята.
— Никой не може да бъде сигурен в това, момчето ми. Дори не знаем дали пророчеството се отнася за теб.
— Но нали няма друго дете на Тримата големи?
— Засега.
— И Кронос набира сила. Възнамерява да унищожи Олимп!
— Най-малкото ще се опита да го направи — кимна Хирон. — А заедно с Олимп — и Западната цивилизация. Но ние ще му попречим. Няма да си сам в тази битка.
Знаех, че се опитва да ме ободри, но си спомних какво ми беше казала Анабет. В крайна сметка решението щеше да е на един герой. Той щеше или да спаси, или да унищожи Запада. Бях сигурен, че точно за това се бяха опитали да ме предупредят мойрите. Нещо ужасно щеше да се случи или на мен, или на някой от близките ми.
— Аз съм още много малък, Хирон — измънках нещастно. — Какво може да направи едно дете срещу Кронос?
Той се усмихна.
— Какво може да направи едно дете? Веднъж Джошуа Лорънс Чембърлейн ми зададе същия въпрос, а малко след това сам-самичък промени развоя на Гражданската война.