- И двете ми се струват невъзможни - отговори той внимателно на другия.
- Ти не успяваш да видиш какво ти казвам, - каза нарушителя.
- Казвам ти, защо да се откажа от по-добрия съюзник от малката вещица. Кой стои между теб и твоята цел? Премиерът, който е издръжлив и здрав? Той ще служи дълги години, преди да се оттегли. Избрания му наследник, министърът на Финансите Джарът Аркен? Той е човек по-млад от теб и също толкова мощен, и еднакво безмилостен. Той се стреми да бъде министър на отбраната, нали? И търси твоята позиция в съвета.
Студен гняв премина през Сен Дунсидан, като чу тези думи. Бяха истина, разбира се - всички. Аркен беше най-лошия му враг, човек хлъзгав и неуловим като змия, хладнокръвен, влечуго и прочее. Той искаше този мъж мъртъв, но още не беше разбрал начин да го постигнем. Беше помолили вещицата Илзе за помощ, но каквато и да е друга размяна на услугите, която тя беше готова да приеме, тя винаги беше отказвала да убие заради него.
- Какво е твоето предложение, Моргаур? - попита той пряко, уморен от тази игра.
- Само това. До утре вечерта мъжете, които застанат на пътя ти, вече няма да ги има. Никаква вина или подозрения, няма да те свържат. Позицията, която желаеш ще бъде твоя за да я поемеш. Никой няма да те се противопостави. Никой няма да разпитва за правото ти да ръководиш. Това мога да направя за теб. В замята - ти трябва да направиш това, което поискам - дай ми кораби и мъже да отплават. Министър на отбраната може да направи това, особено когато е готов да стане премиер-министър.
Гласът на другия стигна до шепот.
- Приеми партньорството, което предлагам, така че не само ще си помагаме взаимно сега, но и да си помагаме отново, когато стане необходимо.
Сен Дунсидан му отне много време, за да разгледа въпроса. Той искаше този пост твърде много. Той би направил всичко, за да си осигури позицията. Но не се доверяваше на това същество, този Моргаур, нещо не беше изцяло човешко, магьосник, който може да промени облика, преди да има време да осъзнае какво се случва. Той все още не беше убеден в целесъобразността да направи това, което му се иска да направи. Страхуваше се от вещицата Илзе, той би могъл да признае това на себе си, на никой друг. Ако я посече и тя разбере, че той е мъртвец, тя ще го преследва и ще го унищожи. От друга страна, ако Моргаур щеше да я унищожи, както вече казваше, че ще направи, тогава Сен Дунсидан би направил добре, за да преосмисли притесненията си.
Една птица в ръка, която беше общоприета, струваше две в храста. Ако пътят към позицията на Министър-председател на Коалиционния съвет би могъл да бъде разчистен, почти всеки риск си струваше да се поеме.
- От какъв вид кораби се интересуваш? - попита той тихо. - Колко?
- Съгласен ли си за партньорство, министре? Да или не. Не се притеснявай. Не поставям условия. Да или не.
Сен Дунсидан все още не беше сигурен, но не можеше да пропусне шанса да извоюва собствените си богатства. И въпреки това, когато изрече думата, която запечата съдбата му, той се почувства сякаш издиша огън:
- Да.
Моргаур се движете течен като нощта, плъзгаше се по краищата на сенките, докато минаваше покрай леглото:
- Така да бъде. Утре ще се върна по залез, за да те уведомя, какъв ще бъде твоя край на сделката.
Тогава той мина през вратата и си отиде.
Сен Дунсидан спа лошо същата вечер, претъпкана от сънища и будност, обременен от знанието, че се е продал на цена, която все още не е определена и може да се окаже твърде скъпа за плащане. И все пак, докато лежеше буден между пристъпи на плачевен сън, той размишляваше върху огромността на това, което може да се случи, и не можеше да не се развълнува. Със сигурност, нито една цена не е била твърде голяма, ако това означаваше, че ще стане, министър -председател. Шепа кораби в допълнение от мъже, нито за едно не го беше грижа - това не е нищо. В интерес на истината, за да получи контрол над Федерацията, той би се спазарил за много повече. В интерес на истината, той би платил всяка цена. И все пак може да се стигне до нищо. Това може да се окаже нищо повече от фантазия, дадена да изпита готовността му да изостави вещицата като съюзник.
Но когато се събуди и докато се обличаше отиде в Камерата на Съвета, стигна до него информация, че министър-председателят е мъртъв. Човекът бе заспал и никога не се е събудил, сърцето му спряло докато лежал в леглото си. Странно беше предвид доброто му здраво и сравнително млада възраст, но животът беше изпълнен с изненади.