Греъм Макюън
Морски змейове, моряци и скептици
ПЪРВА ГЛАВА
В ЗАЩИТА НА МОРСКИТЕ ЗМЕЙОВЕ
Преди няколкостотин години много животни, за които днес се знае с положителност, че съществуват, били само легенда, но с течение на времето, макар и бавно и почти винаги с нежелание, различни чудновати и невероятни създания бяха признати от официалната наука. Много от тези същества обитават моретата; едно от най-впечатляващите между тях е гигантският калмар, който до средата на XIX век в повечето случаи бил смятан за митично животно. Тази книга се основава на шестстотин случая от последните двеста години, в които били забелязвани и наблюдавани непознати морски животни, известни на много хора просто като морски змейове. Като се изключат измислиците и мистификациите (те се разпознават лесно), а също — грешките и съмнителните описания, остават почти четиристотин очевидно достоверни съобщения. Те заслужават доверие не само заради явната добросъвестност и благонадеждност на очевидците, а и поради постоянството при описанието на събитията, в които едни и същи подробности се повтарят година след година и век след век. Често пъти животните били наблюдавани едновременно от много хора; така е в случаите с екипажи на отделни кораби или пътници на борда на големи параходи, чиито разкази съвпадат в общи линии.
Продължителността на наблюденията била различна — от няколко минути до половин час, а понякога и повече. Очевидците не могат да бъдат обвинени в склонност към сензации, тъй като много от тях премълчавали за срещите си с морски змейове в продължение на години, опасявайки се, и то с пълно право, че могат да бъдат осмени. Наистина, разказите на онези, които споделяли своите преживелици, често пъти били посрещани с насмешка.
Дори тези, които не оспорвали съществуването на морски змейове, нерядко обърквали нещата, като противно на доказателствата поддържали, че има само един вид от тези чудовища и обикновено настоявали, че това е оцеляло гигантско влечуго от по-стара епоха. Както ще видим, фактите говорят за съществуването на няколко вида морски змейове, характерните черти на повечето от които ги определят като бозайници. В същност привържениците на първата теза отслабвали собствените си позиции, тъй като търсели опора в една биологична, научно неиздържана основа.
Повечето хора не знаят за множеството срещи с морски змейове, както не знаех и аз, преди да изследвам въпроса. Голяма част от разказите на очевидците се намират из стари книги, малки областни вестници и някогашни списания по естествена история: за жалост, най-съмнителните от тях — между които и някои досадни измислици — често пъти се радвали на най-широка известност.
Правени са и опити за отминаване на описаните случаи — като вече познати явления. Читателят скоро ще вникне сам в несъстоятелността на подобни обяснения, но за предпочитане е да сме предупредени още от самото начало. Има предположения, че животното, описано като морски змей, е в същност голяма сухоземна змия, отдалечила се с плуване от сушата. Змиите са наистина добри плувци и се знае, че някои от по-големите видове правят недалечни пътешествия в крайбрежните води. Един деветметров питон сред морето е наистина внушителна гледка, а дължината му лесно може да бъде преувеличена. Независимо дали са на сушата, или във водата обаче, змиите могат да се движат само като извиват тялото си в хоризонтална плоскост. Това странично придвижване е характерно за студенокръвни същества като рибите и влечугите. А всички морски чудовища, забелязани да плуват чрез извивания на тялото, са правили тези движения във вертикална плоскост — нещо, характерно за бозайниците. Двата различни начина на придвижване се определят от основните отличителни белези в анатомичния строеж на студенокръвните и на топлокръвните животни, но важността на този факт често не се отчита. Освен това твърде невероятно е сухоземни змии да успеят да стигнат до средата на океаните, където са били забелязани много от чудовищата.
Според едно друго предположение за морски змей може да бъде взето по погрешка и стадо морски свини (вид делфини), които плуват в редица. Много очевидци казват, че именно такава мисъл им хрумвала в първия миг, но те я отхвърляли веднага след като забелязвали дългата шия, проточена на около 4,5 метра над водата, или редица свързани помежду си гърбици.
Според една от най-разпространените теории морският змей е в същност риба-ремък. Това е голяма змиеобразна риба с две дълги гръдни перки, оформени като гребла. Тя е слабо позната, тъй като излиза рядко на повърхността, и повечето сведения за нея са получени благодарение на екземпляри, изхвърлени на брега по време на буря. Най-голямата досега риба-ремък била изхвърлена в Нюпорт Бийч, Калифорния, през 1901 година; тя е била дълга 6,3 метра, а това се случва рядко. Подобно на всички риби тя се движи, като извива тялото си наляво и надясно и следователно не спада към морските змейове.