В 10 ч. 30 мин. на 11 септември на 15 мили северозападно от фара Норт Сандз в Малакския проток при хубаво време и спокойно море капитанът видя някакъв обект, посочен му от третия помощник като „плитчина“. Аз наблюдавах обекта изненадан (плитчина по един толкова познат маршрут?) и забелязах, че той се движи със скоростта на кораба, но без да се приближава към нас. По форма животното ми напомняше гигантска жаба (навярно той иска да каже гигантска попова лъжичка.)
Главата с бледожълтеникава окраска бе дълга около шест метра, а около 2 метра от горната й част се виждаха над водата. Напразно се опитах да различа очи и уста; може би са били потопени. Главата бе свързана непосредствено с тялото, без помен от врат. Самото тяло бе дълго между 13,5 и 15 метра, съвсем гладко и с овална форма; стори ми се, че по дължината на гръбначния стълб се вижда някаква изпъкнала ивица. Гърбът се издигаше на около 1,5 метра над водата. На десетина сантиметра над повърхността се виждаше и огромна опашка, дълга цели 45 метра. Аз различавах съвсем ясно тази опашка — от тялото до самия й край. Тя изглеждаше цилиндрична, краят й бе съвсем леко заострен и по моя преценка диаметърът й бе около 1,2 метра. Тялото и опашката бяха нашарени с черни и бледожълти ивици. Те се виждаха съвсем ясно до самия край на опашката. Не мога да кажа дали тя завършваше с плавник. По животното не видяхме нито плавник, нито перки.
По-нататък капитанът разказва как животното плувало около кораба в продължение на близо половин час, така че всички на борда го видели съвсем ясно. Случаят бил изнесен в „Ливърпул екоу“ от Ричърд Проктър. Надали е необходимо да се споменава, че много хора се опитали да определят вида на животното, като едно от предположенията било, че то е китова акула, чиито напречно разположени петна, погледнати отстрани, напомнят ивици. Най-едрите китови акули обаче не превишават 18 метра, а това е значително по-малко от дължината на животното, видяно от борда на „Нестор“. А, както ще видим по-нататък, има и други сведения за „гигантска попова лъжичка“, чиито подробности изключват подобна възможност. От своя страна и господин Проктър направил разумно предположение, в смисъл, че чудовището е може би неизвестен член на семейството на скатовете (скатове — подразред акулови риби. — Б. пр.).
На 30 юли 1877 година Джон Харт, кормчия на „Сакраментоу“, забелязал посред Атлантика огромно животно, което плувало във водата. Той извикал капитан У.Х. Нелсън, който също видял непознатото същество, и му направил рисунка, публикувана по-късно в „Острейлиън Скечър“ заедно със следното описание на случая:
Това е точна скица на морски змей, направена от мен на борда на „Сакраментоу“ по време на курс от Ню Йорк за Мелбърн. В този момент аз бях на щурвала. Животното приличаше на огромна змия; стори ми се, че дължината му е между петнайсет и осемнайсет метра. Главата му беше също като на алигатор с чифт перки, разположени на около 3 метра от нея. Цветът бе червеникавокафяв. Видяхме животното в момент, когато то лежеше съвсем спокойно, а главата му бе вдигната на около метър над повърхността на водата. Когато остана на десетина метра зад нас, то я отпусна.
Това същество прилича на срещнатото от „Немисис“ в Индийския океан и след като види рисунката, човек веднага си представя крокодил. Все пак единственият крокодил-мореплавател е двугривестият крокодил, който обитава Източна Индия и Тихия океан и се среща на разстояния до 800 километра от сушата, а „Сакраментоу“ е срещнал своя екземпляр на 16000 километра от зоната, която крокодил би могъл да обитава. Освен това дължината на двугривестия крокодил е само 6 метра, тоест само половината от дължината на животното, видяно от Джон Харт. Но ако си спомним, че през Мезозойската ера живели няколко вида морски крокодили, можем да си зададем въпроса дали те не са оцелели до наши дни подобно на древната риба от вида Coelacanth. За това ще стане дума в една от следващите глави на тази книга.
През същата година се появил отново и морският змей от Глостърския залив. Видели го Джордж С. Уосън и приятелят му Б.Л. Фърнълд от борда на яхтата „Гълнар“, собственост на Уосън. Те съобщили следното на негово преподобие Дж.Г. Ууд:
Денят беше мъглив, с лек югозападен вятър. Когато по моя преценка бяхме на около две мили от входа на Глостърското пристанище, чудовището се появи на повърхността, на не повече от 200 метра откъм подветрената ни страна. Тъй като гледах в същата посока, аз го забелязах пръв. Когато чу шума, господин Фърнълд се обърна веднага и възкликна: „Какъв беше този риф?“ Звукът бе наистина като от силно мъртво вълнение, което се стоварва върху скрит под водата риф; самото същество приличаше по форма, а и по цвят на риф, покрит с кафяви водорасли; поне ние не можахме да намерим по-подходящо сравнение, макар че обърнахме внимание на изключително грубата му кожа, която извика у нас представата за някакъв гигантски алигатор. Дори е недостатъчно да се каже, че кожата бе груба, тъй като цялата повърхност бе грапава, осеяна с огромни, макар и различни по размер издутини, някои от които бяха колкото седемдесеткилограмови кошове. в единия край на тялото се виждаше ясно изразено отъняване, което взехме за шия. Пред нея от водата се издигаше глава (?), превишаваща с 1/2 височината на тялото, но ние не видяхме нищо подобно на очи, уста, плавници или опашка. Съществото изглеждаше безформено и с огромни размери. То стърчеше най-малко на 3 метра от водата, а когато изчезна, тя се затвори над него със силен рев, вълнение и пръски, полетели високо във въздуха. За известно време голяма водна площ наоколо побеля, гъсто разпенена. Начинът, по който тя се затвори над животното и силното вълнение, последвало потапянето му, бяха достатъчно потвърждение за огромните му размери. Според нас то се спусна отвесно надолу; очевидно е, че и изплуването е било отвесно нагоре.