По-късно Уосън допълва, че дължината на животното била между 12 и 18 метра; окраската му била тъмнокафява и то се движело със скорост от шест възла. Били изказани множество предположения за самоличността на този морски змей, от които най-правдоподобна е идеята на негово преподобие Ууд. Той счита, че животното е потомък на изчезнал вид древни китове (Zeuglodon) и посочва някои общи характерни белези. Подобно на всички китове видът Zeuglodon потъва и се издига отвесно във водата, както постъпило и съществото, видяно от Уосън; дължината е почти еднаква — между 18 и 21 метра; устройството на скелета дава възможност за изваждане на предната част на тялото от водата, както постъпил морският змей, и на края, този вид древни китове и забелязаното животно имат черно-бяла окраска, типична за много представители на китообразните. Все още тази теория е най-правдоподобната, а би могла да се приложи и за други морски змейове и поточно — за скандинавския вид. Без да се навлиза в повече подробности по този въпрос, може да се каже, че морското чудовище на Ханс Егеде, нарисувано от пастор Бинг, прилича много на реконструираното изображение на древния кит Zeuglodon.
През 1880 година капитан Брокълхърст срещнал необикновено същество в северната част на Тихия океан.
11 август 1880. Спокойно море. Температура 15 градуса Целзий, топло слънце по обед. 48 градуса 37 минути сев. шир. и 180 градуса дълж. по пътя от Япония за Сан Франциско. По обед бях сам на горната палуба на парахода „Оушианик“ и наблюдавах летящи риби, когато видях на около половин метър под повърхността на водата огромна змия; тя мина покрай нас и аз мисля, че беше дълга 12 метра; обиколка — между 0,5 и 1,2 метра; бледожълта на цвят, с тъмна линия по гърба и отстрани; главата — малко по-широка от тялото; не забелязах плавници; наблюдавах я 5–6 минути, след което казах на няколко приятели от кораба.
Никой не би обвинил капитан Брокълхърст в прекомерно драматизиране на случката. Неговото немногословно съобщение се отнася по всяка вероятност за същия вид морско чудовище, което било видяно през 1876 година от борда на „Нестор“.
На 31 май 1882 година параходът „Кейти“ се връщал от Ню Йорк в Нюкасъл и на около 8 мили от Хебридските острови във водата бил забелязан дълъг тъмен предмет. В началото капитан Вайц помислил, че е видял корпуса на потънал съд, но когато се приближил, той разбрал, че греши. За това говори и съобщението, предадено от него на в. „Нюкасъл Уйкли Кроникъл“:
Най-напред помислих, че това са останки от корабокрушение, тъй като най-високият край приличаше на нос и предница на кораб, а останалата безформена част напомняше разбито тяло на плавателен съд, пълен с вода. Когато се приближихме, видях с далекоглед как вляво от обекта водата се раздвижва така, сякаш на това място той продължава под водата. Движението се забелязваше в отрязък, който бе равен на дължината на видимата част. Това ни накара да не се приближаваме твърде много, защото някое парче от пострадалия кораб можеше да повреди нашия винт. Когато приближихме, разбрахме, че не става дума за корабокрушение и само пълната ни сигурност в липсата на каквито и да е плитчини покрай брега по тези места не ни позволяваше да вземем за скали редицата от тъмни и свързани една с друга изпъкнали части.