Но ето че когато се отклонихме от обекта, който бе неподвижен през цялото време, за наше най-голямо удивление видяхме как на около 24 метра от видимия му край над водата се показа плавник, висок три метра; той промени няколко пъти местоположението си, а в това време тялото потъваше постепенно, вследствие на което най-високата част се издигна и ние видяхме съвсем ясно, че това бе опашката на риба с огромни размери.
Дължината на видимата част на съществото, което не приличаше с нищо на кит, бе по наша преценка около 45 метра, а гърбиците, високи 1–1,2 метра и разположени на по около два метра една от друга, бяха по-малки към опашката, отколкото към главата, макар че глава така и не успяхме да видим. След като стигнахме в Нюкасъл, аз научих, че преди няколко дни същото или подобно животно е било наблюдавано от неколцина рибари от Луис.
Капитан Вайц накарал художника на животни Андрю Шулц да направи гравюра по негови указания.
През есента на 1883 година китоловният кораб „Хоуп он“ срещнал морски змей недалеч от архипелага Лае Перлас, южно от Панама. Капитан Сиймор и целият екипаж видели животното, за което се появило съобщение в „Нюкасъл Уйкли Кроникъл“:
От водата се показа нещо като конска глава и се скри отново. Целият екипаж видя животното. Според капитан Сиймор то е дълго почти шест метра, има хубава глава, която напомня главата на кон, и от нея се подават два рога, оформени като рогата на еднорога. Съществото има четири крака или сдвоени плавници, кафеникава кожа, белязана дълбоко с големи черни петна, и опашка, която сякаш е разделена на две отделни части.
Това доста странно описание се отнася навярно за дълговратия морски змей с четири крака. За рога се споменава и в други описания на същото животно, но навярно става дума за месести израстъци, а не за същински рога. Споменатата опашка могат да се окажат два задни плавника, свързани по средата като плавниците на морския лъв.
През 1885 г. в залива Морууд, Умлали, Южна Африка, се появила гигантска жълтеникава морска змия. Описание на този случай бе открито в изрезка от неизвестен вестник, намерена в архивите на доктор Аудманс, биолог, който събрал търпеливо цяло богатство от сведения за морски змейове.
Според разказите на очевидци чудовището се движело със скорост от около осем мили в час, като от време на време се гмуркало във водата и вдигало шум, който напомнял за удара на голяма вълна върху открит бряг, а пяната се разстилала на по двайсетина метра от двете му страни. То се виждало на 4,5–6 метра над повърхността на водата, а според свидетелите цялата му дължина била не по-малко от 27–30 метра. От двете му страни имало перки, които биели във водата като огромни гребла. По дължината на тялото му се виждала широка ивица, а останалата част имала мръсно-жълтеникав цвят.
Ако това описание бе единствено, то можеше да се подложи на оспорване, но изненадващо подобни са и разказите за „гигантската попова лъжичка“, видяна от „Нестор“, и чудовището, видяно от „Оушианик“.
1889 година ни носи вест от Средиземно море. Очевидец е някакъв капитан, предпочел да остане анонимен, което не винаги е за предпочитане, но неговото съобщение, изпратено в английското списание „Ансърс“, е сдържано и звучи убедително:
Преди около три години, когато пътувах из Средиземно море и се намирах по средата на пътя между Гибралтар и Алжир на двайсетина мили от сушата, стори ми се, че виждам над водата… две мачти или останки от потънал кораб; скоро обаче забелязах, че те се движат и очевидно принадлежат на живо същество, поради което ги наблюдавах с голямо любопитство. Те се приближаваха и стигнаха на половин миля от мен.
Тогава видях, че това са огромни змии или морски змейове. В течение на половин час те се движеха успоредно с кораба, който пътуваше със скорост от осем и половина възла. След това поеха в друга посока.
Виждах ги добре и с просто око, но с помощта на далекогледа ги разгледах така добре, че все едно се намираха на палубата. Едното животно беше по-дълго от другото. По моя преценка по-голямото беше цели девет метра, а другото — с около метър и половина по-късо. Главата на по-голямото се виждаше на около метър и половина над водата, а на другото бе с трийсетина сантиметра по-ниско. По форма главите им напомняха глави на хрътки без уши.
Двете същества навярно принадлежат към оня вид морски змейове, за който е характерен дълъг врат.
Досега много малко учени са се осмелили да пишат за морските змейове; въпросът е затлачен с всевъзможни измислици, противоречия и ожесточени научни препирни. И все пак през 1892 година бе публикуван един изключително важен труд. Нарича се „Големият морски змей“, има цели 592 страници и е написан от Антоон Корнелис Аудманс, който е един от най-големите учени, проучвали проблема за морските змейове.