През 1897 и 1898 година станала изключително интересна серия от срещи на морски змейове с френски военни кораби по крайбрежието на Индокитай. Първите сведения от 1897 година дава лейтенант Лагрезий, командир на „Аваланш“, но той описва случаите една година по-късно, когато отново вижда животното. Съобщението се появява в „Курие д’Айфон“.
През месец юли екипажът на „Аваланш“ забеляза за пръв път недалече от залива Алонг две животни с необикновена форма и големи размери; преценихме дължината им на по около 19,5 метра и диаметрите — от 2 до 3 метра. Най-характерното при тези животни бе, че тялото им не беше изправено, както е при познатите китообразни, а правеше вълнообразни движения, подобно на тялото на змия, само че във вертикална плоскост. Заредихме едно барабанно оръдие и стреляхме от около 550 метра, но попадението бе малко по-късо от необходимото. Те се потопиха веднага, като дишаха тежко, а след тях на повърхността останаха големи вълни. Не се появиха отново, но аз мисля, че видяхме главите им. Те бяха малки. На 15 февруари, когато прекосявахме залива Файцилонг, видях отново подобни животни. Започнах преследването веднага и заповядах да заредят барабанните оръдия. Дадохме няколко залпа от разстояние между 270 и 360 метра; най-малко две попадения бяха точни, но очевидно те не им сториха никаква вреда, тъй като снарядите се пръснаха на повърхността. Опитах се да ги ударя с носа на „Аваланш“, но те плуваха по-бързо от нашия кораб. Всеки път, когато някое от животните стигаше до плиткото, то се връщаше обратно, така че аз успявах да го настигна и да се убедя още веднъж във внушителните му размери. Гигантите излизаха често на повърхността на водата и всеки път ние забелязвахме вълнообразните им движения. Всяко появяване бе предшествувано от появата на водна струя, или по-скоро парообразна струя, предизвикана от шумно издишване; не приличаше на струята от обикновена помпа, която засмуква вода и я изхвърля високо. Животното бе сиво на цвят и имаше няколко черни перки.
На 25 февруари лейтенант Лагрезий е поканен на прием, даден от адмирал дьо ла Боделиер в чест на Пол Доме, генерален губернатор на Индокитай. Тогава Лагрезий разказва за своята среща пред една твърде скептична публика, но неговият разказ скоро е потвърден. На следващия ден Лагрезий поканва капитан трети ранг Жоане и неколцина офицери от военния кораб „Байяр“ на обед на борда на „Аваланш“ по време на рейса му през архипелага Файцилонг. По средата на обеда член на екипажа вика всички на палубата, за да видят две от описаните от Лагрезий чудовища, които плуват на стотина метра от кораба. Лагрезий съобщава следното:
Ние гонихме едното в продължение на трийсет и пет минути и по едно време го видяхме съвсем ясно встрани от нас, застанало в хоризонтално положение. Виждаха се три извивки на тялото и глава, която приличаше много на главата на тюлен, но беше два пъти по-голяма. Не видяхме врат, който да свързва тялото с главата; този път само забелязахме вълнообразни движения без прекъсване. Дотогава ние считахме, че по всяка вероятност това са последователно появяващи се гърбици, но сега не остана място за съмнения, тъй като животното се показа над водата достатъчно, за да могат всички очевидци да го огледат по цялата дължина на тялото му. Двама от присъствуващите офицери имаха фотоапарати; трябваше да ги използуват веднага, но те бяха така изненадани от видяното, че когато се сетиха да ги насочат, животните се гмурнаха само за да се появят значително по-далече, където снимка вече бе невъзможна. В заключение: животните, срещнати от „Аваланш“, са непознати. Дължината им е около 19,5 метра (най-малко), цветът им е сивочерен, в главите приличат на тюлен, тялото им се извива вълнообразно, като понякога тези движения са съвсем отчетливи, и най-сетне гърбът им е покрит с нещо подобно на зъбите на трион. Ето какво ги отличава напълно от познатите китообразни, макар че дишат шумно като тях и това ги издава…
Напълно естествена била възбудата на посетителите; те разказали за срещата на адмирал дьо ла Боделиер, който не само се извинил на Лагрезий, задето се усъмнил в думите му, но веднага изготвил планове за залавяне на едно от животните в плитчините. Плановете му обаче били осуетени от Квантунската криза (Квантунската криза започва през март 1898 г., когато с конвенция полуостров Квантун се дава на Русия под аренда за срок от 25 години. В 1905 г. островът преминава във властта на Япония, която още в 1915 г. обявява, че няма да го върне на Китай след изтичането на договорения с Русия срок. Така избухва Квантунската криза след просрочената 1923 г. — Б. ред.).