Митовете и легендите от източните морета приличат поразително на съвременните съобщения за срещи с морски змейове. В един сборник с виетнамски митове, наречен „Шиш-Куай“, се разказва за огромна извиваща се морска змия с много перки или крака, която се срещала във водите на Тонкинския залив. И тук, както при Елиан и Ронделе, е използвано сравнението със стоножката, която не само има много крака, но и тялото й се състои от отделни сегменти. Подобно е и животното от мадагаскарската легенда, наречено „Господарят на морето“. Доктор Пети от Парижкия музей събрал за него подробности от местните жители на Мадагаскар и ги включил в своята книга „Риболовът в Мадагаскар“, публикувана през 1930 година:
Господарят на морето се появява рядко и независимо от времето — винаги срещу вятъра. Дължината му е между 21 и 24 метра, а неговото широко, плоско тяло е покрито с твърди плочки, подобни на костната броня по гърба на крокодила, само че по-големи. Опашката му е като на скарида, а краят й е увиснал. Устата е разположена на корема и животното трябва да се обърне по гръб, за да може да нападне. Очите му гледат напред, но са разположени доста встрани и животното вдига и спуска над тях нещо като качулка, която ги предпазва. Когато то излиза на повърхността, главата му свети и излъчва светлина. Движи се с вертикални вълнообразни движения. Някои от жителите на Мадагаскар казват, че животното няма крака. А според други то има предни плавници подобно на кита.
Разбира се, тези фолклорни легенди и разкази на местни жители не доказват нищо, но в същото време потвърждават почти напълно подробностите, посочени в съвременните съобщения за това същество. Има и друго, още по-сигурно доказателство. Едно съобщение от 1883 година посочва, че някакъв необикновен труп бил изхвърлен на брега в Хонгай, около залива Алонг. Видял го и един от местните жители, Тран Ван Кон, който описал останките едва през 1921 година на доктор Кремпф от Службата по океанография и риболов в Индокитай. Той казал, че гниещото тяло без глава, дълго почти 18 метра, се състояло от дялове, всеки от които имал чифт големи, странично разположени плавници. Отгоре цветът бил тъмнокафяв, а отдолу — жълтеникав. Това описание съвпада както с местните легенди, така и със съобщенията на французите.
Всички посочени дотук данни позволяват да се направи предположение за семейството, към което спада това същество.
Във френските съобщения се посочва, че то се движи с вертикални вълнообразни движения и изхвърля фонтан като кит, а според описанията от Мадагаскар то има чифт предни плавници, също като при китовете. Или, с други думи, напълно възможно е морският змей с множество плавници да е член на семейството на китовете.
Освен това се предполага, че и състоящата се от множество парчета костна броня, за която споменават жителите на Мадагаскар и Тран Ван Кон, била един от характерните белези на древните китове (Archaeoceti), вид, от който е и посоченият вече Zeuglodon.
Големият брой странични плавници, на които се основава традиционното описание на някаква „стоножка“, не са истински плавници с костна система, а по всяка вероятност са месести израстъци, които може би се придържат с помощта на удължения в костно-кожната защитна обвивка на животното.
Вече е познато предположението на негово преподобие Дж.Г. Ууд, че морският змей с множество гърбици е по всяка вероятност потомък на древните китове (Archaeoceti); изглежда правдоподобно и предположението, че морският змей с множество плавници също има връзка с тази група.
Към края на XIX век морските змейове получиха известно признание. За тях се споменава дори в „Енциклопедия Британика“ от 1886 година, където е дадено едно скептично, но доста отстъпчиво изложение, чийто автор приема, че някои факти не могат да бъдат обяснени с познатите до момента явления. Много учени започнаха да гледат съвсем сериозно на въпроса, особено след като през 1892 година бе публикувана книгата на доктор Аудманс „Големият морски змей“; тази година е изключително важна за развитието на теорията за морските змейове, тъй като тогава умира нейният най-непримирим враг — сър Ричърд Оуън.
ЧЕТВЪРТА ГЛАВА
ДВАЙСТИ ВЕК
Едно от първите съобщения за среща с морски змей през XX век е от 1901 година, макар че събитието став известно едва в 1947 година, когато единият от очевидците, Чарлз Сийбърт, разказва за него в „Сатърди Ивнинг Поуст“. Неговото писмо било едно от многото, изпратени в отговор на статията „Не се надсмивайте над морските змейове!“ от Айвън Т. Сандерсън, публикувана във вестника. През май 1901 година параходът „Гранжанс“ пътувал от Ню Йорк за Белем и в едно хубаво утро дежурният офицер извикал: „Боже мой, вижте там!“