Ние погледнахме в указаната посока и видяхме някакво земноводно животно със сивокафяв цвят. Горната му част напомняше за чудовището, нарисувано в „Поуст“, макар че вратът му не беше нито толкова дебел, нито толкова дълъг.
Главата му бе малко по-удължена и приличаше на крокодилска глава. Когато то отвори устата си, ние можахме да видим редица от зъби с правилна форма, дълги по около 10–15 сантиметра. Изглежда то си играеше на повърхността, като продължаваше да се върти в кръг и извиваше шия, навярно за да погледне към опашката си, ако имаше опашка, разбира се. „Танцът“ му траеше около половин минута, след което то се гмурваше. Тази игра се повтори три пъти. Ние попитахме капитана дали ще отбележи срещата в корабния дневник. Отговорът му бе; „В никакъв случай. Те ще кажат, че всички сме били пияни и аз, господине, ще ви бъда много благодарен ако не споменавате за случая пред нашите представители в Пара или Манаус.“
Изглежда, това е бил гигантски крокодил, подобен на животното, забелязано от борда на „Сакраментоу“.
От 1903 година е останала една очевидна измислица. Нейният автор е Джоузеф Грей, втори помощник на борда на парахода „Трескоу“, който според него срещнал някакво страховито чудовище южно от нос Хатъръс. Ненужно е да се добавя, че целият екипаж изпаднал в неописуем страх.
Имаше нещо неописуемо отвратително в тази глава, която от носа до горния си край беше дълга метър и половина. Аз не съм виждал друг морски обитател с подобна глава. Под челюстта се виждаше нещо като торбичка или увиснала кожа. Носът бе крив и приличаше на навирена зурла… Не си спомням дали имаше ноздри или дихателни отвори. Долната челюст бе издадена напред, а долната устна бе полущръкнала-полувисяща. Видях, че нещо капе от грозната долна челюст. Взрях се и забелязах, че това бе мръсносива слюнка. Не се виждаха зъби, но животното имаше дълги и страховити кътници, подобни на бивните у моржовете… Очите му бяха с червеникава окраска… Те бяха отвесно удължени. В техните тъмни дълбини се криеше някакъв мрачен, зъл блясък, сякаш те бяха събрали в себе си целия страховит, заплашителен дух, който бушуваше в грамадата зад тях.
След като изплашило всички на борда, съществото се обърнало и отплувало — един наистина неочакван край.
От 1903 и 1904 година идват още съобщения за срещи в Индокитай. Първото от тях е от „Шарл Ардуен“, който пътувал от Нант за Хонг Конг през зимата на 1903 година. Един тайфун принудил кораба да потърси подслон в залива Туран, Виетнам, и там кормчията видял във водата огромен тъмен предмет.
Някакъв тъмен двоен предмет се появи на двайсетина метра от кораба; дължината на всяка от частите беше може би около 7,5 метра, а разстоянието между тях не надхвърляше 3,5 метра. Размерите на всяка от частите могат да се сравнят с размерите на голям варел; някакъв настръхнал от шипове израстък придаваше на извитите части доста необикновен вид.
Животното се извиваше змиевидно, а скоростта му се оказа значително по-висока от скоростта на кораба, която, доколкото мога да си спомня, беше около девет възла. Цветът беше мръсночерен. След няколко секунди животното потъна хоризонтално, при което водата закипя яростно.
След няколко месеца, на 12 февруари 1904 година лейтенант Перон от военния кораб „Шато-Рено“ видял отново морски змей в залива Алонг. Нея сутрин Перон измервал дълбочината от един парен катер и изведнъж:
Видях недалече пред мен голям сив предмет, като гръб на костенурка, който по обща преценка бе с диаметър над три метра; почти в същия миг той изчезна. Предполагах, че е бил кашалот. Катерът продължи да се движи към мястото, където забелязахме животното, и когато се приближихме, ние видяхме на повърхността на водата огромно маслено петно.
Продължихме да стоим на същото място и аз съм доволен, че постъпихме така, защото след малко откъм запад чухме силен шум във водата и видяхме как две огромни превити части от някакво тяло, за което предположихме, че принадлежи на някаква чудовищна змиорка около метър в диаметър, почти се докосват до брега малко по на юг от Рок Шанделие. За моя най-голяма изненада забелязах, че кожата на животното и скалите по брега имаха един и същ цвят — тъмносив с мръсножълти петна. От мястото, където се намирах, кожата изглеждаше гладка и равна. Животното се появи за малко и не след дълго двете извити части изчезнаха с познатия ни вече шум… Останах с впечатлението, че е било току-що залято от вълните и се движи с вертикални вълнообразни движения.