Перон разказал за тази случка на лейтенант Л’Ео от „Десиде“ и научил, че лейтенантът също е виждал животното. Постепенно се разчуло, че много хора са виждали чудовището от залива Алонг, чието название, преведено от местното наречие, е твърде показателно: Залива на Дракона. Офицерът Е. Плес’и, един от подчинените на Л’Ео, писал, че „всички офицери от военноморските сили в Индокитай вярват твърдо в неговото съществуване“.
Много от скептиците, между които и сър Ричърд Оуън, настоявали, че очевидците на набедените морски змейове са били във всички случаи пълни невежи по отношение принципите на зоологията, поради което не може да се разчита на точността на техните наблюдения. Предполага се, че следващото съобщение е добър отговор на такива критични забележки, тъй като то е изготвено от двама естествоизпитатели — господата Ж. Никол и Мийд-Уолдоу, членове на дружество на зоолози. И двамата представили доклади в дружеството, а господин Никол разказал подробно за случая в книгата „Три пътувания на един естественик“, публикувана през 1908 година.
В 10 ч. 15 мин. преди обед на 7 декември 1905 година, четвъртък, когато се намирахме на 7 градуса 14 минути южна ширина и 34 градуса 25 минути западна дължина, при дълбочина между 600 и 2200 метра, господин Мийд-Уолдоу и аз забелязахме едно изключително странно същество, което плуваше на стотина метра от нас и в същата посока, но много по-бавно от кораба. В първия миг видяхме само един гръбен плавник, дълъг около 1,2 метра, който стърчеше на половин метър от водата; този плавник бе с тъмнокафяв цвят и приличаше много на огромен куп морски водорасли. Под повърхността на водата се виждаше съвсем ясно огромно кафеникаво-черно петно, но бе невъзможно да се определи формата на животното. От време на време плавникът изчезваше напълно под водата. Изведнъж пред него се появи змиеподобна шия, дълга около два метра и с дебелина на човешко бедро, която завършваше с глава, оформена като главата на костенурка. Тази глава и шията, оцветени отгоре като плавника, отдолу бяха сребристобели и разпенваха водата със странно лъкатушно движение. След известно време животното остана толкова далече от нас, че не можехме да видим нищо повече.
Господин Мийд-Уолдоу е направил важна забележка, в която се казва: „След като отминахме напред, ние видяхме как то извива шията си наляво и надясно…“ Цветът, формата и шията, която се движела с хоризонтално лъкатушене, говорят, че животното е гигантска змиорка. Схемата на естественика подкрепя това предположение, тъй като на нея не се забелязва ясно изразена връзка между главата и врата, а това е типично за рибите. В същност дългият врат е удължено тяло.
Една година по-късно дошло съобщение от холандския параход „Ява“, намиращ се на 600 мили от Сомалия.
Според описанието, направено в корабния дневник от офицера Ж. Волеванс, животното било гигантски крокодил или нещо подобно.
На 15 октомври 1906 година на 10 градуса 7,5 минути северна ширина и 59 градуса 23 минути източна дължина морякът Ж.А. Спруйт видял, по негова преценка — на около 180 метра, главата на морско чудовище, вдигната на около 2 метра от водата; по форма тя приличала на главата на кайман, била кафява, с гладка кожа, а от нея направо започвало тяло със същия цвят.
Следващите три съобщения се отнасят до дълговратия морски змей, който, изглежда, преобладава през XX век.
През 1907 година за морски змей ни съобщава сър Артър Рострън, по това време старши-помощник на „Кампания“, която срещнала животното на 26 април недалеч от Корк, Ирландия. То се показало като тъмен предмет, щръкнал на 2,7 метра над водата и само на 45 метра от кораба. Смаяният Рострън описва случката по следния начин:
Животното бе толкова необикновено, че си спомням как извиках високо: „Но то е живо!“ Мнозина са слушали такива приказки за чудовища и са се отнасяли така недоверчиво, че аз исках, както никога досега, да имам фотоапарат в ръцете си. Тъй като нямах, направих възможно най-доброто и нахвърлях върху бялата стена на командния мостик скици на животното в профил и анфас; то се въртеше от една страна на друга, сякаш искаше всички да го видят, и приличаше на птица, която кълве на някоя поляна.
През 1910 година идва съобщение от северната част на Атлантика, направено от Ф.У. Ееп, трети помощник на парахода „Потсдам“. То се появило в холандския вестник „Недерландше Зеевезен“: